понеделник, 20 март 2017 г.

"Вестители", Цветелина Владимирова



Издателство:  Orange Books

Брой страници: 464 

Година на издаванe: 2014 
 
 Моята оценка в Goodreads: **








        През последните няколко години множество български книги се появиха на пазара, като тенденцията една книга да бъде отбягвана, защото името на автора й е българско, постепенно отминава.Няколко български книги по един или друг начин успяха да „откраднат“ от времето ми, като „Вестители“ е една от тях.

Книгата е на пазара от две-три години, но аз се запознах скоро с нея. Винаги съм имала ужасно много книги за четене и ако срещна заглавие, което ми е направило впечатление, всичко отива на заден план, докато прочета книгата. Така че когато ми попадна „Вестители“ имаше повечко любопитство, най-вече защото не знаех абсолютно нищо за сюжета.

Ксения Петрова е деветнайсетгодишно момиче, което скоро е загубило семейството си. След нападението над тях, тя започва работа в нощно заведение, където я намира тайнствен мъж на име Игор. Без много обяснения той я отвлича и убеждава да замине с него за Русия, след като й показва, че е част от свят, различен от този, в който е живяла досега. Тя има специалната дарба да вижда вампири- или кръвожадни, заради което е мишена.В Русия тя трябва да потърси убежище и помощ за овладяването на своята новооткрита дарба.

Сюжетът е класически, много ми напомни за „Преобразена“ на Десислава Дюлгерян и „Академия за вампири“ на Ришел Мийд, особено с намигването към Русия. Има обаче някои моменти, които доста ми допаднаха - като например идеята с непрекъснатите видения, съществуването на пророчица и нейните следи в историята на Ксения, мистерията около произхода на момичето.
Това, което не ми стигна, е че не видях много от живота на Ксения преди тя да бъде отвлечена от Игор, не усетих много и от взаимоотношенията с родителите й, преди те да бъдат убити. Приятелите, които й помагат да превъзмогне тяхната загуба са безцветни, всъщност са по-скоро един образ, но разделен на „мъжка“ и „женска“ част. В по-късен момент, когато тя се мести в Русия, се срещат новите й приятели, които отново просто изпълняват някакви роли в историята. Единствено Зоя почувствах като някой, който успява да се промъкне в сърцето на Ксения и да я спечели.

Мисля, че успях за себе си да си направя заключения какво очаква героинята в следващата част, както и да прозра защо тя е толкова специална и в същото време- такава заплаха. Макар и позната, историята ми беше приятна и смятам, че в нея има много потенциал, ако тя не се придържа към познатото.