вторник, 14 февруари 2017 г.

Другата реалност в "Странникът" на Джон Туелв Хокс

Със „Странникът“ на Джон Туелв Хокс (кн. 1 от трилогията „Четвъртото измерение“) се срещнахме преди десетина години между рафтовете  за криминални романи в градската библиотека в родния ми град, когато криминалетата ми бяха любими колкото фентъзитата. Корицата нямаше как да ме впечатли, затова се хванах за анотацията, която обещаваше приключения. Флиртът ни обаче приключи около пета глава и историята ни получи гриф „Скука“. Край.

Повечето книги, които съм отхвърлила при четене, не оставят нищичко в мен. Имам обаче умението да помня дребни подробности от всичко прочетено и понякога някой детайл се завръща в по-късен момент и изисква вниманието ми. Усещането е подобно на глад, а след като от дълго време предлагам само сухи четива на мозъка си, едно бягство към сцената с метрото в първа глава на „Странникът“ ми се стори като пакет сладкиши, литературно казано.
Това, което ме накара да се върна към книга, която отдавна съм подминала, беше именно сцената в метрото (вероятно съм прочела нещо, свързано с метро) и думичката „Арлекин“, която има огромно значение за сюжета на тази книга.
Арлекините са войни, бойци, призвани да служат и пазят странниците – онези, които умеят да пътуват през различните светове чрез отделяне от смъртното си тяло. Странниците са пророци, носители на светлина и знание. Макар че пиша за арлекините в множествено число, във времената, описани в книгата, те се броят на пръстите на едната ми ръка, защото Табулата (Братството) е успяло да стопи числеността им през вековете. Да, векове, защото историята на странниците и техните пазители, арлекините, датира от предателството на Исус в Гетсиманската градина.
Табула“ или „табула раса“ означава „чиста дъска“. Братството изповядва идеята, че всеки човек притежава изначално празно съзнание, което може да бъде запълнено със страхове, цели, съдържание, което е удобно на тази организация. Странниците са естествения враг на Братството- те са носители на идеи и послания. Затова те и техните закрилници са гонени и избивани.
 
„Прокълнат от плътта. Спасен от кръвта“ е първото истинско нещо, което Мая, главната героиня арлекин научава още от дете. Това е лозунгът на арлекините, това изречение обяснява тяхната роля в живота им и отменя всички морални и етични норми, приети е обществото, само с една цел- да опазят странниците невредими. Тренирана на различни видове бойни изкуства, Мая е решила да остави скитническия живот зад гърба си. Слива се с множеството, работи в офис, преструва се на обикновена жена, докато баща й не я моли да се видят в град в източна Европа с една молба: да намери и защити двама братя, които може би са странници. Мая отказва, от спомените й научаваме, че тя търси обикновеното, семплото съществуване, на което всяко дете на арлекин има право.
Братята, които Мая трябва да защити, са синове на странник. Те също са прекарали живота си в бягство, лъжи, съществуване под чуждо име, в страх от непознат преследвач. По-малкият от тях живее в спомен за нарочен пожар, който е убил баща му. Големият брат печели пари, за да си купи време и бягство, ако се наложи.
И времето идва- Табулата подгонва братята, а Мая започва да се превръща в унищожителния арлекин, който е призвана да бъде.

Странникът“ ми беше интересна, поне докато не достигнах частта с новите идеи на Табулата. Допада ми антиутопичната нотка, смигването, че всеки може да бъде наблюдаван, а човешките същества са най-удобни за употреба, когато се правят на конвейр- с еднакви желания, мечти и липси. Реалността на Джон Туелв Хокс е наситена, подробна, прекалено много напомня на нашата, вижда се, че авторът явно е обсебен от идеите си, понеже истинското му име е неизвестно, той пише под псевдоним и според Goodreads не се е срещал със своя редактор и не използва интернет и телекомуникационни връзки.
Някак исках по-различна развръзка за един от героите в книгата, надявах се, че той и Мая ще обединят силите си и ще съсипят Братството. Намеците за извънземен разум също не ми бяха по вкуса, идеите за извънземни са ми твърде далечни, затова и не мога да харесам напълно книгата. Но други забележки нямам- бързо се чете, интригуваща е, много е напрегната и вече започнах следващата част- „Тъмната река“.

Няма коментари:

Публикуване на коментар