петък, 8 юли 2016 г.

Момичето, което живееше в книгите за Саймън Сноу- "Фенка", Рейнбоу Роуъл


Хари Потър“ беше и е вселена за цяло едно поколение, включително и за мен. Истински феномен, който накара света да мърмори „Експелиармус“ и да се чуди как ще свърши историята за момчето-магьосник. Мнозина пораснаха с Хари, а поне за мен, последната книга сложи началото на пълнолетието ми. Бях откровена луда фенка на Хари и въпреки че не съм писала фикове за него, напълно разбирам увлечението на Кат по нейния Саймън Сноу.

      Сноу е млад магьосник, чиято майка е починала, а той учи в магическо училище. Вероятно Рейнбоу Роуъл нарочно е използвала герой, за да напомни на читателите си огромния хайп покрай Хари Потър и да го направи по-реалистичен и важен за Кат. Защото Кат е толкова голяма фенка на Саймън Сноу, че има хиляди последователи, които четат историята й и моето вманиачаване по Хари Потър прилича на обикновена симпатия към хубава книга. Тя облича дрехи с лика на Саймън. Пише непрекъснато за него и може би дотолкова се е вглъбила в неговия свят, че си няма свой. Или просто нейния свят се нарича „Саймън Сноу“. 
 
Кат не е сама в увлечението си. Нейната сестра-близначка Рен също пише с нея, но заминавайки за колежа, Кат остава сама със своя Саймън. Нищо не е както вкъщи, сестра й я избягва, съквартирантката й се държи с раздразнение около нея, а тя самата се храни предимно с вафли, защото се страхува да излезе навън и да потърси столовата. Приключението наречено „колеж“ е на път да се превърне в занимание самотно, докато Кат не започва да посещава часовете по творческо писане.

       Доколко е добра в писането, в общуването с хората и каква е причината тя да крие всичко в себе си- това са проблемите, които възникват пред нашата Кат. Отчуждението на сестра й придобива грозни размери, дотолкова, че Кат започва да разчита само на съквартирантката си и бившето й гадже, за да се социализира в колежа. Тук е момента да добавя, че любовната история в книгата леко ме изненада, аз имах различни очаквания, но въпреки това съм много доволна.

      Книгата е забавна, интересна, прочетох я за два дни и ми хареса. Идеалното лятно четиво, но може да те накара да се замислиш доколко е важно семейството за теб самия и как може би дребни неща могат да те спасят от това, което си или може да бъдеш. „Фенка“ е книга за малките неща, които правят света голям, интересен и важен, а всички знаем, че малките неща строят пътя на голямото щастие.

сряда, 6 юли 2016 г.

Играта която убива - "Деми-монд: Зима" на Род Рийс


От последните няколко месеца насам не мога да кажа колко пъти съм предпочела да поиграя League of Legends, вместо да седна и да прочета някоя книга. В един момент почувствах, че съм в играта дори, докато сънувам. Многократно се асоциирам с някой от шампионите ми. Играя и изготвям стратегии, мислено се питам как да избегна тази или онази ситуация, героя ми тича през полето, крещи заповеди, стреля, крие се, умира. Както във всяка игра. Но знаете, че всяка игра има край, а всеки сън- пробуждане.

Не и в „Деми-монд“.

Защото всъщност Деми-монд е военна симулация, която дори аз, въпреки че се смятам за геймър, не бих искала да опитам. Създадена, за да тренира американската армия за улични битки в които обичайната военна стратегия не върши работа, Деми-монд има за цел не само да спести куп пари на данъкоплатците, но и да спести много невинни жертви вбъдеще. Представете си свят, населен с двойници на най-злите хора, които се сещате. Не, нямам предвид учителката ви по математика, а най-ужасните гении, ръсили отровата си по нашата земя. В Деми-монд те съществуват без оглед на действителното си съществуване в реалния живот. Наситен с предпоставки за непрекъснати конфликти въз основа на раса, пол, религия и икономическо състояние, Деми-Монд е по-скоро преизподнята на ада, отколкото игра. Компютърът на който е пусната симулацията отдавна е „забравил“ първоначалните й настройки и вече тя и героите й са толкова неуправляеми, страховити и непредсказуеми, колкото реални човешки личности.
А и още нещо.
Умреш ли там, умираш и тук.



Ела Томас знае всичко това, но да ти бъде обяснена същността на Деми-Монд, а след това да влезеш в него, са две коренно различни неща. Избрана като единствената, която може да спаси дъщерята на президента, попаднала случайно в играта, тя влиза с мисията да я намери и да я доведе жива в реалния свят. Наградата й са едни обещани пет милиона долара, а нуждата е много по-голяма от страха, затова Ела потъва в тъмните улички на викторианската симулация, търсейки начин да изпълни мисията си и да излезе жива от играта.
Междувременно Деми-монд се тресе от интриги, като политическата сила, която властва, подозрително напомня на немски фашизъм, ФундаМентФашизъм, като  двойника на Рейнард Хайдрих, злият гений на Холокоста, планира своя план „Вайс“ от 1939-а. Едно момиче се опитва да го спре с цената на всичко. А една пленница търси начин да избяга от играта, която я е примамила в себе си с хитрост. Защото може би освен отвън, в Деми-монд има изход и отвътре...
 
За феновете на алтеративната история има достатъчно материал, защото буквално на всяка страница се преплитат различни исторически събития, личности, планове, стратегии, интриги. Ако в началото книгата започва с насилие, защото тази книга за миг не сваля гарда и не си позволява да бъде лигава и нежна, то към средата прилича повече на историята на една война, отколкото на такава за  спасяването на невинно момиче. Четях и не бях сигурна, че действително искам Норма Уилямс да бъде спасена, ако цената на спасението й е това, от което се опасявах. И въпреки че атмосферата в „Деми-монд: Зима“ трудно може да се нарече слънчева и гостоприемна, тази книга не навява отчаяние, героите й са пълни с надежда, с желание за живот, намират начин да се усмихват на потисниците си и сили да се борят с тях. 
 

 
За мен „Деми-монд: Зима“ беше сред най-жадуваните заглавия, но понеже ми беше скъпичка, трябваше да поизчакам, докато се сдобия с нея. Не, че се оплаквам, Арт Лайн са си свършили прекрасно работата- комплименти за корицата, твърда, лъскава, хартията е великолепна, плътна, има си речник за термините, използвани в историята, всичко е чудесно и си заслужава парите. Признавам, че в началото ми тръгна малко трудно. Бях се спойлнала с ревюта в Goodreads, очаквах всичко да започне едва ли не от първа страница. Въпреки това я преполових за един ден. В заключение, „Деми-монд: Зима“ на Род Рийс е невъзможно, кошмарно и невъобразимо книжно преживяване, което искрено желая на всеки. И след като споменах Goodreads- пет звездички, за бога, заслужава си!