сряда, 6 юли 2016 г.

Играта която убива - "Деми-монд: Зима" на Род Рийс


От последните няколко месеца насам не мога да кажа колко пъти съм предпочела да поиграя League of Legends, вместо да седна и да прочета някоя книга. В един момент почувствах, че съм в играта дори, докато сънувам. Многократно се асоциирам с някой от шампионите ми. Играя и изготвям стратегии, мислено се питам как да избегна тази или онази ситуация, героя ми тича през полето, крещи заповеди, стреля, крие се, умира. Както във всяка игра. Но знаете, че всяка игра има край, а всеки сън- пробуждане.

Не и в „Деми-монд“.

Защото всъщност Деми-монд е военна симулация, която дори аз, въпреки че се смятам за геймър, не бих искала да опитам. Създадена, за да тренира американската армия за улични битки в които обичайната военна стратегия не върши работа, Деми-монд има за цел не само да спести куп пари на данъкоплатците, но и да спести много невинни жертви вбъдеще. Представете си свят, населен с двойници на най-злите хора, които се сещате. Не, нямам предвид учителката ви по математика, а най-ужасните гении, ръсили отровата си по нашата земя. В Деми-монд те съществуват без оглед на действителното си съществуване в реалния живот. Наситен с предпоставки за непрекъснати конфликти въз основа на раса, пол, религия и икономическо състояние, Деми-Монд е по-скоро преизподнята на ада, отколкото игра. Компютърът на който е пусната симулацията отдавна е „забравил“ първоначалните й настройки и вече тя и героите й са толкова неуправляеми, страховити и непредсказуеми, колкото реални човешки личности.
А и още нещо.
Умреш ли там, умираш и тук.



Ела Томас знае всичко това, но да ти бъде обяснена същността на Деми-Монд, а след това да влезеш в него, са две коренно различни неща. Избрана като единствената, която може да спаси дъщерята на президента, попаднала случайно в играта, тя влиза с мисията да я намери и да я доведе жива в реалния свят. Наградата й са едни обещани пет милиона долара, а нуждата е много по-голяма от страха, затова Ела потъва в тъмните улички на викторианската симулация, търсейки начин да изпълни мисията си и да излезе жива от играта.
Междувременно Деми-монд се тресе от интриги, като политическата сила, която властва, подозрително напомня на немски фашизъм, ФундаМентФашизъм, като  двойника на Рейнард Хайдрих, злият гений на Холокоста, планира своя план „Вайс“ от 1939-а. Едно момиче се опитва да го спре с цената на всичко. А една пленница търси начин да избяга от играта, която я е примамила в себе си с хитрост. Защото може би освен отвън, в Деми-монд има изход и отвътре...
 
За феновете на алтеративната история има достатъчно материал, защото буквално на всяка страница се преплитат различни исторически събития, личности, планове, стратегии, интриги. Ако в началото книгата започва с насилие, защото тази книга за миг не сваля гарда и не си позволява да бъде лигава и нежна, то към средата прилича повече на историята на една война, отколкото на такава за  спасяването на невинно момиче. Четях и не бях сигурна, че действително искам Норма Уилямс да бъде спасена, ако цената на спасението й е това, от което се опасявах. И въпреки че атмосферата в „Деми-монд: Зима“ трудно може да се нарече слънчева и гостоприемна, тази книга не навява отчаяние, героите й са пълни с надежда, с желание за живот, намират начин да се усмихват на потисниците си и сили да се борят с тях. 
 

 
За мен „Деми-монд: Зима“ беше сред най-жадуваните заглавия, но понеже ми беше скъпичка, трябваше да поизчакам, докато се сдобия с нея. Не, че се оплаквам, Арт Лайн са си свършили прекрасно работата- комплименти за корицата, твърда, лъскава, хартията е великолепна, плътна, има си речник за термините, използвани в историята, всичко е чудесно и си заслужава парите. Признавам, че в началото ми тръгна малко трудно. Бях се спойлнала с ревюта в Goodreads, очаквах всичко да започне едва ли не от първа страница. Въпреки това я преполових за един ден. В заключение, „Деми-монд: Зима“ на Род Рийс е невъзможно, кошмарно и невъобразимо книжно преживяване, което искрено желая на всеки. И след като споменах Goodreads- пет звездички, за бога, заслужава си!

Няма коментари:

Публикуване на коментар