събота, 18 юни 2016 г.

Гугъл vs Добрата стара книга в "Денонощната книжарница на мистър Пенумбра"

Срещали ли сте във фейсбук картинката в която един електронен четец се подиграва на книга, че е стара, можела да изгори и да я няма и за миг, докато книгата не се протяга и го изключва. И изчезналият е той? Виждам я често и винаги лайквам статуса на този, който я е публикувал. Старомодна съм както класическите читатели, обичам да душа нови книги и го правя в книжарница, когато съм сигурна, че никой, освен камерите не ме гледа. С две думи, аз съм от тези booklovers, които предпочитат хартията.

Всъщност "книга или четец" е най-дребния проблем, разглеждан в „Денонощната книжарница на мистър Пенумбра“. По-важен е сблъсъка на поколенията, наплива на високите технологии сред традиционното и уважението между тези две сили. Знае се, че няма как новото да поникне на песъчлива земя, а старото- да вирее без да бъде поливано редовно. И къде би бил най-ярък този сблъсък, освен в книжарница? 

Клей е безработен уебдизайнер, който започва работа в книжарница, защото е притиснат от обстоятелствата. В него надуших отчаяние- всичките му познати са се ориентирали нанякъде, работят в Гугъл или са мегабогати, а той се чуди как ще свърже двата края. „Денонощната книжарница на мистър Пенумбра“ се оказва неговото спасение и едновременно с това- загадка, която го гъделичка да бъде разрешена. Тя е свързана както с книгите, така и с тайнствените посетители на книжарницата и никой и нищо не може да спре Клей в намерението му да открие какво се крие зад книгите в Другия списък, забързаните посетители, които търсят тайнствени автори, за които никой не е чувал и слабото посещение на външни лица в книжарницата...
И понеже всяка загадка е свързана с много истории, пътешествия и герои, нашият приятел Клей има съмишленици в приключението си: симпатична и приятна млада дама и най-добрия му приятел с който са прекарали годините в гимназията.

„Денонощната книжарница“ е забавна и интересна, хареса ми динамиката в нея. Всичките препратки към „Хари Потър“, Гугъл, попкултурата, са на място, карат те да се чувстваш част от случващото се- четеш и си казваш „Ей, аз това го зная, чел съм го“ или „Ооо, това е така, защото..“- и имаш обяснение. Робин Слоун несъмнено е чел това, което си чел и ти, а какво би могло да те направи по-близък с някой от това да говорите на един и същ книжен език?

Допадна ми, че книгата е лека и ненатоварваща. Да, тя разглежда изключително важни проблеми, но те са поднесени по забавен начин. Струва си обаче да се помисли върху тях. Живеем в страшно забързан свят в който можем да се доберем до някаква информация само с няколко клика на мишката и това е прекрасно. И все пак си мисля, че тайната не е в намирането на информация, а в поднасянето й, в нейното осмисляне. Едно е сигурно: четенето никога няма да излезе от мода.

Няма коментари:

Публикуване на коментар