сряда, 22 юни 2016 г.

Самодивската връзка в Америка - "Самодива" на Краси Зуркова

За разлика от всички, които са ревюирали книгата до момента, аз нямах предварителна информация за нея. Някак не съм успяла да попадна на новината, че българка е издадена от Harper Collins, и това е добре, защото всички, които четат блога ми знаят, че подхождам с предубеждение към прехвалените книги. В крайна сметка бях изцяло бяло поле, върху която книгата да остави впечатленията си.
Родния ми град е Котел, който се намира на около 50 км от гр. Елена, там където е родена и отраснала писателката Зуркова и съм точно толкова добре запозната със самодивските легенди, колкото нея. Моя дядо ми е разказвал какви ли не истории- за змейове, лоши създания и самодиви. Аз самата често ги намирах за привлекателни и интересни и понеже също като нея съм отраснала в градче, обградено с гори и огромен парк, си представях понякога, че в тъмното, по пълнолуние, красиви белокоси девойки танцуват в захлас. По моя край е така: приказките се смесват с реалността. Затова не се учудвам, че нещо толкова земно за мен и за българите като цяло, може да се възприеме като екзотично и специфично от американците, които са издали книгата на Краси Зуркова.

Теа е талантлива пианистка, която е спечелила стипендия за американски университет, Принстън. Тя трябва не само да получи добро образование, но и да се научи да живее като американка, да уважава и разбира техните традиции и обичаи, да върши нещата по техния начин. Дори за съвсем обикновено момиче това би било трудно. За Теа заминаването е нож с две остриета, защото малко преди да замине, тя научава, че е имала по-голяма сестра, може би психически нестабилна, която е била приета в същия университет като нея, свирела е на пиано точно като нея и... една Коледа не се е завърнала вкъщи. Защото е била открита мъртва. Родителите на Теодора са пазили в тайна съществуването на другото момиче, ала всички тайни имат своя край и когато Теа отива в Принстън, неминуемо се сблъсква с призрака на непознатата си сестра и последиците от постъпките й.

Би било странно, ако не напиша нищо за любовния триъгълник в който попада пианистката. Правя го с нежелание, защото смятам, че точно той „оцапва“ идеята на книгата и, че всичко можеше да се получи много по-добре, ако на секса не беше предадена толкова грозна роля. Тя е българско момиче, дошло на края на света и някак си успява да впечатли двама братя, които еднакво са луди по нея. Мисля, че това вече ми дойде малко повече и си припомних обещаната връзка със „Здрач“. Особено след като нашата Теа твърде лесно започна да дава аванси на Рис. И за това си има обяснения, няма да спойлвам, но не можех да приема с лека ръка, че девствено момиче ще обикаля Източното крайбрежие с момче, което едва познава, само защото ама много, много си пада по него. И едновременно се сваля с брат му, който първоначално си е харесала. Споменах ли, че Теа е красива, умна и съвършена, но когато започне да си губи ума по по-големия от нея Рис странно започва да прилича на Бела Суон?

Има обаче и много неща, които ми допаднаха. Митологията е нещо, което би ме привлякло във всяка книга. Сравнението с „Тайната история“ обаче е пресилено, понеже тук имаме обикновен, семпъл прекразказ на някаква случка. Нямаме изследване, нямаме онази жар, която е сътворила Дона Тарт, разбираме само, че всеки си има някакви причини за участие в тайнствените езически ритуали. Самия ритуал е простичко преразказан, докато аз, като читател, бих искала да се почувствам като участник, да чуя трепкането на листенцата в гората около университета. Предполагам, че точно Дионисиевите мистерии са били вълшебната капчица, която е била необходима на Зуркова, за да „залепи“ своята история. В голямата си част книгата е изтъкана от митология и български легенди, затова смятам, че именно те биха били много по-въздействащи, ако историята, свързана с тях, бе по-обширно представена, за сметка на любовните трепети между двамата братя и сладкото българско момиче, което не знае на кой да си даде сърцето. 
 
Това, което съживява книгата по мое мнение обаче не е приказната история с лош край на по-голямата сестра, Елза, а музиката, която струи от повечето страници на романа. Като човек, който обожава музиката, можех да се пренеса там, в залата, в заключеното помещение, в което свири Теа. Можех да си представя как като малко дете внимателно, с интерес, а след това- с устрем, е натискала клавишите на голямото пиано и в нея се е зараждал музикалния гений. Именно това обогатява книгата, това прави Теа специална и интересна в моите очи.

В Goodreads дадох три звездички на книгата, въпреки че съм разкъсана от противоречия, свързани с нея. Обширно описах всички плюсове и минуси, като се надявам да съм била полезна на всички, които решат да я прочетат.

Няма коментари:

Публикуване на коментар