понеделник, 13 юни 2016 г.

Нея винаги ще я има - "Брит-Мари беше тук“ от Фредрик Бакман

Преди няколко дни си говорих за книги с мой познат и му казах, че чета „Брит-Мари беше тук“. Той не знаеше кой е Фредрик Бакман и аз трябваше да обясня защо харесвам книгите му. Това ме свари неподготвена, защото Бакман не се обяснява, той се чете и чувства. Казах нещо от рода на „Романите му са топли, човешки, простички и много нежни“, а отговорът отсреща беше благосклонно кимване. Почувствах се неразбрана. Не заради Бакман, а защото нямах готов отговор защо обичам книгите на един от любимите си писатели.

Брит-Мари беше тук“ дава заявка за докосваща история още от корицата си с думите: „Авторът на „Човек на име Уве“ и „Баба праща поздрави и се извинява“ се завръща с нова трогателна история за любовта и шанса да започнем отначало“. Склонна съм да редактирам леко изречението с „Любовна история със себе си“, защото тези, които са прочели „Баба“-та знаят, че Брит-Мари е грижовна и мила по свой начин и, че обикновено хората като нея най-много заслужават да бъдат обичани.
Тук е момента да добавя, че изобщо не бях фенка на тази героиня в „Баба“-та, поне не в началото. Мрънкането й беше ужасно. Но тя се оказа интересна свой си начин и възможността да  прочета нова книга от Бакман ме зарадва много.

Фредрик Бакман може да направи и от най-мрънкащото същество истински чаровник. Брит-Мари е далеч от очарованието обаче, по-скоро е жена на която може да съчувстваш, ако си мислиш, че имаш всичко. Сигурно защото и тя е имала всичко: дом, съпруг, децата на съпруга си, домашни задължения. Но годините си минават и всичко сигурно полека преминава от другата страна. Домът е нейната крепост и тя рядко излиза навън без съпруга си Кент. Кент от своя страна страда от криза на средната възраст, има си любовница и беемве и ризи, напоени с чужд парфюм. Децата на Кент присъстват на коледните вечери само по телефона във формата на скалъпени откази, а домашните задължения са единственото, което запазва разсъдъка на Брит-Мари и й дава утехата, че е полезна и „е тук“. Или там. Докато един ден жената получава обаждане, че съпруга й е получил инфаркт, а там е онази, другата, младата, красивата, заместницата, може би. И идва краят на всичко сигурно, поне официалният край.

 После започва истинския й живот. Онзи в който се научава, че може да отиде до магазина без Кент. Или, че е редно да изрече на глас това, което наистина мисли. Промяната не е лесна. Нито особено бърза. Брит-Мари е живяла в продължение на години в различна среда, с различни очаквания и разбирания за живота си, за другите хора, за отношението си към тях. Градчето в което избягва, търсейки себе си под формата на работно място, я научава коя всъщност е тя. И още по-хубаво: дава й суперсилата да бъде себе си по най-великия начин. Ако ще и нейния вълшебен еликсир да представлява препарат за чистене на прозорци.

Какво имаш, какво можеш и какво искаш, ако животът ти се е срутил, семейството ти е изгубено, а ти самия не вярваш достатъчно в себе си? Мисля, че отговорите на тези въпроси се крият в „Брит-Мари беше тук“. В крайна сметка всички искаме да сме сигурни, че след нас ще остане нещо, ще бъдем запомнени и, че ще сме свършили поне едно добро дело през живота си.

И накрая.. защо обичам книгите на Фредрик Бакман? Защото ме обнадеждават и ме разплакват. Защото са топли, човешки, като книжни прегръдки. Не ме разбрахте? Кимате благосклонно?

Това е, защото те не се обясняват. Те се чувстват.
Те се четат.

Няма коментари:

Публикуване на коментар