петък, 10 юни 2016 г.

Беди дебнат през октомври в "Сезонът на злополуките" на Мойра Фоули-Дойл

Сезонът на злополуките“ ме привлече първоначално с красивата си корица. Анотацията
също беше обещаваща. Четеше ми се нещо мрачно и забавно, затова посегнах към този роман.

Всяка година през октомври Кара и семейството й стават жертви на Сезона на злополуките. Наричат го така, защото тогава се случват всякакви неприятности, беди, възникват поредица от злополучия, които не просто тормозят семейството, а обещават да го затрият при невнимание. Кое е това, което случва Сезонът на злополуките, никой не знае. Едно е сигурно- когато дойде октомври семейство Морис застава нащрек.

Всъщност семейството крие много тайни. Злополуките, които ги сполетяват донякъде ги обединяват, защото всеки от тях е странен, специален и пълен с въпросителни. Това е шарено семейство, децата носят имена на герои от книги, майка им ги освобождава от часовете по физическо, всички заедно са обект на клюки заради Сезона и въздействието му. Но заедно представляват чудата комбинация от същества, които се страхуват за живота си, ядосани са и копнеят всичко да престане. Мечтаят си за нормален живот.Макар че си мисля, че нормалния живот не е за тях.

Допадна ми призрачната атмосфера на книгата, особено харесах будката за тайни на Елси, защото донякъде възможността да опишеш тайните си някъде и след това те да бъдат разкрити, но никой да не знае, че ти си притежателя им, вероятно дава свободата да споделиш и най-скришните си помисли. Привиденията, които се появяват пред Кара, алтернативните версии на нея и семейството й, чудатите й сънища, всичко това представлява красива лутаница между реалност и фантазия и ме накара да се замисля доколко съществува Сезонът на злополуките и дали наистина произхода му е нечист, магически.

Това, което мога да отбележа като минуси за книгата: Беа, приятелката на Кара, ми дойде малко вповече с вещерските си изпълнения. Другото, което не ми хареса: никой от героите няма онова, което те влюбва в героя. Еднакви са ми като усещане и възприятние.  Силата на книгата е историята, а не в нейните герои, от самото начало те са поставени на ниво 0: жертви.

Книгата е приятна, интересна, историята й е вълнуваща, а моментът в който всички тайни изпълзяват от тъмните си местенца е безспорно един от най-силните в романа. Искаше ми се обяснението на всичко да е по-сложно, по-заплетено, но мисля, че все пак получих края, който исках. От мен- две звездички в Goodreads.

Няма коментари:

Публикуване на коментар