неделя, 3 януари 2016 г.

Ако тя не е "Лесна", Тамара Уебър


Разбрах за книгата, когато я видях случайно в голяма верига магазини. Корицата не беше чак толкова впечатляваща, нещо на което много държа, но заглавието ми допадна - „Лесна“. Бях сигурна, че зад корицата има история, която ще ме убеди, че заглавието е подвеждащо.

Случайно започнах да чета книгата в навечерието на 31-ви декември. Не ми беше до празнуване, а тази книга някак съвпадна с минорното ми настроение и се получи това, което често търся в книгите: дежа ву, което да използвам вбъдеще.

Сюжетът не е нещо особено, младо момиче е зарязано от гаджето си, съсипано е и бива нападнато с цел изнасилване. Друг младеж я спасява, но насилника, който момичето познава, започва да я преследва и да разпространява грозни слухове по неин адрес. Звучи плоско, но и много близко до възможното. Плашещото възможно, от което всяко момиче би може би се страхува.

Беше ми много лесно да се „плъзна“ в книгата, защото макар и привидно тя да е с познат сюжет, зад историята изскачат наболели проблеми на съвременните момичета. Главната героиня е момиче, надарено с музикален талант, но заради бъдещето на вече бившето си гадже, тя решава да зареже плановете си за музикално образование и да го последва в неговия колеж. В последствие се изгубва в неговата среда, сред неговите приятели. От любима е пригодена за подходящо украшение, което добре заема мястото до него и не уронва репутацията му на бъдещ политик. Изобщо, бих я нарекла кифла, ако от прочетеното не виждах, че всъщност тя си няма никаква представа, че той е самовлюбен нещастник, а тя- неговата лъскава играчка.Живеейки в уж в някаква приказка, главната героиня не разбира, че всъщност се обезличава, няма своя среда, не се бори за собствената си
значимост.естествено след раздялата им, тя остава сама, отхвърлена, по онзи възпитан, но хладен начин, на който си поканен на купон само, защото всеки харесва мацките, а ти си просто мацка +1. 

 
Друг проблем е опита за изнасилване, който се случва неведнъж в книгата. Не можех да повярвам, че нещо толкова грозно може да бъде разглеждане като нещо различно, освен престъпление, заслужаващо затвор. Но е факт, че в книгата, а и в живота, на изнасилването се гледа по-скоро като на престъпление, предизвикано от някаква подбуда. Не мисля, че има момиче, което може да оневини нещо подобно, но беше добре, че видях и друга гледна точка. Понякога това страшно много може да отрезви четящия.

Не бих наредила книгата сред най-сложните творби, които съм чела, но смятам, че тя има своите читатели и, че посланията й са ясни, топли и откровени. Четейки я няколко пъти сама си повторих „Не си виновна“, за да си напомням, че невинаги случващото се около нас зависи само от нас и, че понякога, колкото и да ни се иска да сме жертви, да приемем, че сме слаби и не можем да се бори... всъщност можем. И, че силата ни е в главата, не в тялото, а в решенията и постъпките ни.

Няма коментари:

Публикуване на коментар