вторник, 15 декември 2015 г.

Назад към дивото минало - "Тайната история", Дона Тарт

„Това е език, обсебен от действието, от насладата да наблюдаваш как деянието поражда друго деяние, как то се отправя напред, последвано от други деяния, които прииждат от всички страни и някъде там, назад, тръгват в крак и образуват една дълга и стройна редица от причина и следствие, които неизбежно ще доведат до единствения възможен край.“



„Тайната история“ на Дона Тарт е от малкото книги с голям обем, която успях да прочета за толкова кратко време- не повече от 3-4 дни. Тарт е непозната писателка за мен. За тези, които следят блога ми е ясно, че съм фен на янг адюлт романите, дистопиите, книгите, които са по-малко натоварващи. „Тайната история“ обаче няма нищо общо с предпочитаните от мен книги. Тя е бялото вино на литературата и съвсем нескромно ще напиша, че съм жадна за още от него.Всъщност, това е един очарователен роман, разказващ историята на едно необикновено приятелство, на кръг от странни, красиви, интересни и покварени до болка хора и на едно престъпление, осъдено да бъде оправдано. Както от извършителите му, така и от читателя.


Ричард е младеж със скромно потекло. Родителите му нямат скъпи имоти, дори не се вълнуват дали той ще прекрачи прага им на празниците. Но Ричард е интелигентен, амбициозен и това бързо му спечелва място в университета в Англия в който постъпва. Там той среща група от младежи, които, подобно на малък клуб, изучават древногръцки език и прекарват времето си заедно. Привлечен от мистиката, обкръжаваща чудноватата компания, Ричард успява да се присъедини към тях и може би става техен приятел. Написах „може би“ съвсем умишлено, защото дори сега, седмица след прочита на романа, не мога да приема, че той истински е бил част от това, което петимата приятели споделят от самото начало на създаването на групата си.

 Започнах с развръзка, подобно на книгата за която пиша. Още на първите страници може да се прочете за убийството, което хвърля грозна сянка върху всяко от събитията, описани в книгата. Това не е необичаен ход- в японската литература често убиецът бива разпознат в началото или в средата на повествованието, но краят е посветен на неговите мотиви, на движещите сили, накарали го да предприеме толкова радикална постъпка. Но в „Тайната история“ не мотивите са важни, а моралът, неговото възприемане, различния поглед, който се предоставя на читателя.


„ Именно по тази причина се възхищавах особено на Джулиан и Хенри. Техният разум, самите им очи и уши бяха неизменно съсредоточени в пределите на тези строги и древни ритми — факт е, че светът сякаш не беше техен дом, поне светът такъв, какъвто го познавах. Но те далеч не бяха редки посетители по тази земя, която самият аз познавах само като възхищаващ се турист, а до известна степен бяха нейни постоянни жители, толкова постоянни, колкото бе възможно да бъдат.“


Не мога да не отбележа факта, че тази книга ме накара да възприема множество събития по много начини. Реалността в книгата е подобна на нашата, но толкова изкривена, че прилича на черно-бяла снимка на новопостроена сграда. Като ценител на древногръцките легенди съм прекарала много време в четенето им и не можех да спра да мисля колко много прочетеното се докосва до тях. Как героите в романа копнеят да бъдат част от едно мъртво общество, колко непригодни са те за настоящето си. Метаморфозите им са постепенни, обсебващи, каквато впрочем е и „Тайната история“. Те са недостижими. Те са красиви. Те са изроди.

Не бих казала, че това е лека книга. Битува мнение, че книгите, които се четат бързо са лесносмилаеми, ала причината, която прави тази книга четивна, е подвижния език на който е написана,нагнетяващата атмосфера и тъмния чар на събитията в нея. Тя е обсебваща, на много места чувствах, че ако спра да чета ще спре и действието. Едновременно исках да я прочета, да свърши, да се сложи край на интригата, която караше думите да се сипят, сипят, бълват, да изригват, да ме впечатляват. Същевременно след всяка страница тайно се радвах, че остават още много, за да мога напълно да се опия от нея.



„Тайната история“. Пет звездички в Goodreads. Нямам нищо друго да добавя!