неделя, 16 август 2015 г.

Запознай се с Холи Голайтли - "Закуска в "Тифани", Труман Капоти


Неделя е и сред солените кексчета и палачинките с ягодово сладко, се появи „Закуска в Тифани“ - роман, който отдавна стоеше в таблета ми в очакване да бъде прочетен.
Спомням си, че съм гледала откъси от филма в друг, автобиографичен филм за Одри Хепбърн, изиграла главната героиня в романа , Холи Голайтли. Помня, че бях очарована от образа на Холи, от тъмните й очила, начина по който пушеше, от грацията й. За малко си пожелах да съм като нея, така безметежна и дръзка.

Холи Голайтли. Едва ли има четящ човек, който никога не е чувал това име. Труман Капоти е написал роман за момиче като никое друго. Тя е като вятър, като вода в шепите, невъзможна за задържане, за описване, пълна откачалка, някаква стихия, за която все още не е измислено име, освен нейното собствено.
Холи е безгрижна и млада и все пак, дяволски зряла в определени моменти. Като голямо момиче лично аз мога да я определя като чиста глупачка, ала коя съм аз да я съдя?

Холи е скелетът на историята. Всичко се върти около нея- обожателите й, враговете й, а историите й са по-абсурдни от каквото и да било, случвало се някога. И все пак е страшно чаровна.

Млад писател се запознава с момиче. Странно, интересно, много привлекателно, по някакъв детски, елегантен, женствен начин. Познанството им започва, когато тя нахлува в апартамента му с молба да се покрие за малко от един от безбройните си обожатели, който е попрекалил с алкохола и започва да става досаден. Но писателят няма нищо против присъствието й – Холи е необикновена личност, която с лекота започва да разказва за себе си и за живота, който води. В последствие той, нека го нарека Фред, подобно на Холи, става част от живота й. Или поне започва да взема някакво участие в него, точно толкова, колкото тя прецени.

Бих нарекла Холи „светлина“, „слънце“, ала тя има тайни. Нищо около нея не е истинско, поне в очите ми, в този момент. Тя е импулсивна, блестяща, подобно на камък, който току-що е разбрал, че е диамант и, че мисията му е да бъде безценен. И все пак- камък... Мисля си, че тя е бездушна и не обича истински никого. Или, че обича всички. Или, че всъщност е Холи Ничия, защото е поравно с всички и напълно с никого.
Историята е Холи. И Холи е просто загадка. Всеки прочетен миг за нея ме кара да се съмнявам в истинността й, както и в собствената ми истинност. Тя е пулсираща звезда, копнееща да изгрее на всички небосводи, над всички хора. И в крайна сметка може би го прави.
Все пак това е тя, Холи Голайтли.
Не чете тъжни писма без червило.
Предпочита бренди пред мариуана.
И може би истински принадлежи само на един полуизгубен котарак.
Запознайте се с нея.

събота, 8 август 2015 г.

„Сняг вали“- Морийн Джонсън, Джон Грийн и Лоръл Миракъл


"– Но... Коледа отмина.
– О, не, Коледа никога не свършва, освен ако човек не го пожелае. – Тя се
облегна на барплота и подпря брадичка на дланта си. – Коледа е състояние на
духа."

Навън няма и намек за сняг, ала аз дочетох „Сняг вали“ едва сега.
Започнах я през зимата. Първата ни среща бе в книжарница, в която търсех друга книга, но корицата ми хареса. Това е първата книга от Джон Грийн с която се захващам (ок, в написването участват и две дами) и очаквах наистина много. Защо ли? Защото за Грийн бях сигурна само едно- знае как да топли сърца.

Книгата всъщност е сборник от три разказа . Всеки автор е втъкал Коледа в произведението си, за да го направи по-вълшебно. Ненапразно оригиналното заглавие на книгата е "Let it snow", като името на коледната песничка. 

Най-много харесах първия разказ, този на Морийн Джонсън, озаглавен „Историята на Джубили“. Всъщност харесах всички разкази и знам каква точно е причината- те са сладникави. Сладки като сладкиш с череши, като топла чаша чай в мразовита нощ.
Няма да ви харесат, ако търсите дълбочина.  Написани са за хора, които вярват, че Коледа е тяхното чудо. Или просто за хора, които обичат да драматизират това или онова...

Всичко е наред, ако се намерите там, сред страниците, в лицето на някой от героите от трите повести. Ще си спомните за всички терзания, които сте имали на шестнайсет. Или още имате. Очакват ви снежна буря, закъсал влак, мажоретки, картофки и кафе. Обещавам, че накрая всичко ще свърши добре- и за вас, и за тях. Все пак на Коледа стават чудеса, нали?

Все още не съм сигурна защо прекъснах за цели шест месеца прочита на тази книга. Имах един момент в разказа на Джон Грийн, когато нещо ми прищрака и край, отказах. Реших, че не мога да продължа, докато не се настроя за това. И когато отново отворих книгата, всичко си беше там, героите, снегът, счупената кола, застинали в студа, чакащи ме да продължа да чета за приключенията им. Признавам си, че това беше предсказуем разказ. Ала ме изпълни с толкова усмивки, че не усетих кога е минало полунощ и съм започнала третата част- тази на Лорън Миракъл, наречена „Светецът-покровител на прасетата“.

Хареса ми. И имах нужда от нея. Сега, като се позамисля, бих я прочела отново. Сигурно и аз съм започнала да вярвам в магията на падащия сняг....