неделя, 19 юли 2015 г.

„Училище за вкусове и аромати“, Ерика Бауърмайстър - Вкусни истории в една вълшебна кухня

"Перестите венчелистчета на рачешките дробове се разтвориха между пръстите на Клер и изтекоха със студентата вода. Докато стоеше при умивалника, тялото й трепереше - и това беше в разрез с всичко, което смяташе за себе си - и беше дълбоко развълнувано. Беше като да скачаш от висок трамплин над басейн, когато си мислел, че не можеш да го направиш, да удряш студената вода и да я усещаш как се разлетява по горещата ти кожа. Клер, служителката в банка, Клер, майката, никога не би убила рак. Но от друга страна, помисли си, напоследък тя беше доста неща, които не разпознаваше."


Мисля, че всичко започна преди няколко дни, когато си припомних един прекрасен, много вкусен и вдъхновяващ филм- „Джули и Джулия“ и ми се прииска да сготвя нещо необикновено. Още няколко филма от този характер и бях безнадеждно изгубена, търсех какво ли не, включващо в сюжета си храна, храна, храна и най-вече, нейното приготвяне и накрая на цялото това гладно лутане, попаднах на книга, която да ме засити... поне за кратко - „Училище за вкусове и аромати“.


Попадала съм на тази книга, но явно не й е било времето тогава. Започнах я с идеята, че пристъпвам към приятно, леко четиво и точно това се случи.
Първо, това е любовен роман. Любовен, чувствен, хранителен, не е ли толкова тясна връзката на любовта с храната? И Ерика Бауърмайстър заразява читателя с подобни мисли, разказвайки страница след страница за объркания живот на новия курс от ученици, които посещават Лилиан и се учат да готвят.
А те са наистина объркани хора. Сред вкусовете и ароматите, в които е потопена вълшебната кухня на Лилиан, се разкриват моменти от животите на учениците й, потъват в тенджерите, орисани да се преродят в поредната безценна порция храна, която да успокои душите им, да даде сили на телата им, да ги утеши. Историите им са до една познати- за любов и раздяла, за смърт и предателство, за горчилка, заместила сладката влюбеност...

Но може би най-интересна от всички е самата Лилиан, която вярва, че всеки човек може да бъде пробуден, ако му бъде поднесено подходящото ястие. Книгата започва именно с нейната история, но до самия край, тя си остава мистериозна, впечатляваща и чаровна, подобна на тайна рецепта на любим десерт.

„Учениците на Лилиан идваха с най-различни подбуди, някои привлечени от копнежа, още несбъднат, да чуят прошепнати кулинарни комплименти, други да намерят готвач, а не да станат готвачи“.

След всяко сготвено ястие учениците се сближават. Лилиан и преди е наблюдавала това- тя има дарбата да събира хора. Месеците се нижат и накрая, като обединение на зимата с пролетта, Лилиан посреща за последно своите ученици, които вече са различни хора, стъпили са на земята толкова здраво, колкото сами са си позволили и са започнали не само да готвят, а и да омагьосват с храната си.. Също като нея самата.


Отне ми един следобед, за да се влюбя в тази книга. Осъзнавам, че чисто литературно, тя е просто един приятен, симпатичен разказ за хора, преживяли много, които се срещат някъде и готвят.И все пак, разказ, написан на изключително красив, достъпен, топъл и човешки език. Храната и книгите за храна, носят наслада. Понякога само това е нужно.