неделя, 29 ноември 2015 г.

И се роди една мечта - „Моята прекрасна книжарничка“, Петра Хартлиб


„Моята прекрасна книжарничка“ събра симпатиите на много читатели още преди да се озове на моя книжен рафт. Нищо чудно, защото корицата й е привлекателна, а историята, която разказва, обещава да заведе четящия зад кулисите на едно от любимите му места: книжарницата.


Признавам си, че първоначално очаквах да прочета роман. Вместо това попаднах на разказ-изповед, в който една смела жена обяснява как е решила да зареже удобния си, семпъл и приятен живот, за да се впусне в създаването на една мечта. Ненапразно реших да наименувам ревюто си по този начин. Да се появи мечта е едно. В умовете ни бъллбукат много мечти: да полетим в космоса, да спечелим от лотарията, да се здрависаме с любимата ни знаменитост и тн. Но за да се осъществи една мечта, да изпълзи тя от комфортната зона на собствените ни представи и да заплаче като гладно бебе.... това си е сериозна работа.

Всъщност, оказва се, че да отгледаш мечта, в случая- книжарница, е нужно точно толкова търпение, както ако решиш да умножиш семейството си. Петра Хартлиб не просто напуска работа, за да си създаде нова. Тя оставя зад гърба си приятелите си, за известно време съпруга й живее отделно, а сина й има нужда да живее в Германия, близо до приятелите си. Стъпките които предприема, за да създаде книжарницата си, а след това да я развие, са достойни за възхищение. Тя самата е човек, достоен за възхищение, защото, четейки написаното, на много места ми стана толкова тъжно за нея, за жертвите, които е направила, че реших, че един слаб, несериозен човек няма как да успее сам да износи всичко на плещите си.
И е добре да напиша, че тя не е сама. Помагат й мнозина- нейни приятели, познати, хора, с които се е запознала в книжарницата си. Не е леко да работиш това, което искаш. Нито да си бъдеш сам шеф. Но когато знаеш, че сам изработваш хляба си, сънят е по-сладък.

Колебая се относно оценката си за тази книга. Това не е типичната литература, която аз чета и харесвам. Вероятно и не бих могла да сложа адекватна оценка. Да оценя „Моята прекрасна книжарничка“ означава да оценя свършеното от Петра Хартлиб за всичките й години на старание, търпение, жертви и компромиси. Да сложа някаква цифра срещу постижението й, осъществяването на това, което в много моменти й е по-скъпо от децата й. Мисля, че това е, което не харесах: на моменти не я разбирах. Не харесах прекаления й устрем и имам чувството, че тази книжарница й е по-скъпа от собствените й деца. На много места не виждах майка, а предприемач, чиито деца се хранят в дома на съседите с каквото има, а тя работи, за да... работи каквото иска.

Осъзнавам, че може би проблемът е в моя телевизор, но все пак, „Моята книжарничка“ няма да получи 5 звездички в Goodreads от мен.Случва се- това не е моята книга. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар