събота, 14 ноември 2015 г.

Приказното пътешествие „Баба праща поздрави и се извинява“ от Фредрик Бакман



„ - Хората имат нужда да разкажат историите си, Елса.

Иначе се задушават.“



Когато четях „Човек на име Уве“ неизменно си припомнях всички книги на Астрид Линдгрен, които съм чела. В първоначалния вид на ревюто си за „Уве“, написах заключението си, но след редакцията му реших, че няма да правя връзка между книгата на Бакман и творчеството на Астрид Линдгрен. Нямах представа, че той е повлиян от нея, затова приписах топлото, човешко изразяване на Бакман като проява на писателски талант. Който, разбира се, е напълно неоспорим.

Очаквах „Баба праща поздрави и се извинява“ , още когато редакторката на книгата, Ива Колева, работеше по нея. Покрай нея прочетох „Човек на име Уве“ за кратко време и това беше достатъчно, за да бъда спечелена и за „Бабата“. Фредрик Бакман ме порази с първата си книга и си знаех, че „Бабата“ ще ме зарадва много. Не само заради прекрасната си, жива и смела корица, а и защото веднъж впечатлена, не допусках, че може да не харесам книгата. С една дума- кошницата ми беше пълна.

Баба праща поздрави и се извинява“ е често използвано изречение в книгата. Бабата всъщност е необикновена, интересна, смела и борбена жена. Човек, който прави това, което се изисква от него, на каквато и да е цена. В случая- добруването на собственото й семейство. Но Елса, нейната любима внучка, не знае това. Защото баба й е нейната най-добра приятелка, спътник в лудориите, съучастник във всяка инициатива, която започва детето. А те не са малко или случайни, понеже Елса е умна, интелигентна и неразбрана от връстниците си. Тя и баба й често посещават измислен свят, наречен Миамас, а приказките, които този свят разказва, са истории, които помагат на Елса да приеме случващото се около нея. 
 
Миналия живот на бабата не е единственото, което внучето й не знае. Всъщност бабата е много болна и след смъртта й, Елса започва пътуване, което сама нарича „лов за съкровища“. Тя започва да намира и да доставя писма, на хора, баба й е обидила някак приживе. Пътуването й се превръща в повторно запознанство с баба й, със семейството й и с всички хора, които по някакъв начин участват в нейния живот. 
 
Истории. Това живее по страниците на „Баба праща поздрави и се извинява“. Историите на приказните създания, живеещи в измисления Миамас ,всъщност се оказват много повече от приказки за лека нощ. Героите от онзи свят влизат, излизат в света на Елса, стават нейни приятели, нейни врагове, съпътстват я по време на мисията й, намират си място в обкръжението й. Разкриват неподозирани страни на Баба, тези, за които Елса не е и мечтала и другите, които тя би намразила веднага.

Всъщност цялата книга прилича на порастване. Но не онова сърдитото, тийнейджърско порастване, за което е толкова модерно да се пише и чете. А за другото, осъзнатото, оставящото у теб това, което те прави личност и затвърждава житейските ти принципи. „Баба праща поздрави и се извинява“ е наистина топла и сърдечна, а лично за себе си ще призная, че няколко пъти си поплаках. И не винаги защото ми беше тъжно, а защото ми беше докосващо, и хубаво. Много харесах препратките към „Братята с лъвски сърца“ и книгите за Хари Потър, защото те са неотменима част от и от моето порастване.

Обичам тази книга заради споделените истории, вълшебното пътуване и най-вече, за топлата прегръдка, докоснала ме от страниците на книгата.
И съм адски щастлива, защото за малко нейната Баба бе и моя. Защото всеки има нужда от баба супергерой.


Няма коментари:

Публикуване на коментар