неделя, 4 октомври 2015 г.

Да се откриеш в „Хартиени градове“, Джон Грийн



Никога не бях мислил за нея като за обикновен човек. Това беше най-големият недостатък на представата ми за нея.“

„Хартиени градове“ е първия роман на Джон Грийн, който прочитам. Освен него, в блога ми може да се намери и ревю за сборник, в който той също взема участие с много приятен разказ - „Сняг вали“.

„Хартиен град“ е картографски термин. Когато картограф иска да защити труда си, той поставя на картата на местността си несъществуващ град, несъществуваща уличка или местност. Така ако картата му бъде копирана дословно, на новия екземпляр ще се появи и неговия измислен обект, а той ще може да претендира за авторско право.

„Хартиен град“ е град, който не съществува реално.

Куентин е влюбен в Марго откакто се помни. Тя е негова съседка и приятелка, поне докато гимназията не става пречка за това – тя се отделя в една група, а той- в съвсем друга. Приятелството им умира, но не точно, защото Куентин не спира да обича онази Марго, която вижда всеки ден в коридора. Авантюристичното момиче, което е готово да скочи в ново приключение за секунда, да изчезне за две и след няколко дни да се върне с шепа истории, от които да ти се завие свят.
Марго е пътешественичка, чергарка,  с душа на хипи, а Куентин, е сериозен, целеустремен, с планове за живота си и отлични оценки в училище. Нищо не би могло да стопи душевните километри между тях, докато една вечер момичето не почуква на прозореца му със странно искане: той да бъде неин придружител в нощ, пълна с премеждия.

Нощта е пълна с опасности, които могат да провалят живота на момчето, но в него се съживява нещо, много по-различно от тихата обсебеност от знаменитата Марго. В тази нощ тя придобива плът и кръв, говори с него така, както никога не го е правила и точно тук самата аз се почувствах отвратително.
Усетих как той започва не просто да се влюбва, а да отдава цялата си същност на тази авантюристка. Почувствах как всичко, за което някога е мечтал- тя, те, започва да става реално за него, но зад привидно милата история, заформяща се между тях предусетих, че всичко между тях ще придобие много по-различни измерения.

Мнозина ще гледат филма по книгата, затова няма да бъде голям спойлер, ако добавя, че Марго изчезва с куп въпроси след себе си. Ден след ден Куентин се уверява сам, че тя го чака, че копнее да бъде намерена и, че е оставила следи за него. И следи има, но какво ще намери той, ако ги последва – това е най-важния въпрос.

Прочитането на „Хартиени градове“ ми отне няколко часа, най-вече защото това не е особено интензивна книга. Огромна част от страниците й са посветени на себеоткриване, на търсене, по-скоро на психологическо, отколкото на физическо ниво. Куентин се опитва да мисли за Марго като за момичето, което обича, ала в търсенето й осъзнава, че всеки от познатите й има различна представа за нея, че всъщност това е човек с адски много и различни лица. Четейки книгата започнах да мисля, че може би момчето опознава и себе си, и нея, защото само така може да разгадае всички части от загадката, която представлява това момиче.

„Хартиени градове“ е роман за търсенето и намирането, но не онова търсене, с което вземаш карта и с молив отбелязваш важните места. Това е търсене в което се настройваш за вътрешната честота на човека, който трябва да намериш. Учиш се да виждаш, да мислиш, да го разбираш, да чувстваш като него. Разбираш какво е да си изгубен, намерен, да си никой и себе си, да си него и да си сам. И все пак... можем ли да намерим някой друг, ако действително не знаем ние къде сме? Мисля, че това е най-важния въпрос, чийто отговор се търси в този роман.



Няма коментари:

Публикуване на коментар