вторник, 20 октомври 2015 г.

Приятелю, Боб - „Уличният котарак Боб“, Джеймс Боуен



„В началото Бог създал човека, но виждайки го толкова слаб, му дал котката.“
Уорън Екщайн

Преди малко повече от година се докоснах до чудния Боб- прекрасен, риж котарак, който променя изцяло живота на собственика си. „Светът в очите на Боб“ е докосваща книга, която ме спечели за почитател на животното и след дълга пауза прочетох и първата книга за него- „Уличният котарак Боб“.

Книгата разказва за първата среща на Джеймс с котарака. След „Светът в очите на Боб“ очаквах, че ще се натъкна на ужасни разкази за миналото на младежа.Не сгреших.
Попаднал в омагьосания кръг на наркотиците, Джеймс едва оцелява, опитвайки се да спре да се друса, да си стъпи на краката и да започне на чисто. Срещата с котарака обаче започва да му навява други мисли, че трябва да опита да му помогне, а по-късно и да го направи свое семейство. Това решение е трудно, защото Джеймс е неуверен, наранен и отхвърлен от обществото. Изявява се като уличен музикант, но хората като него едва преживяват по улиците на Лондон. Връзката със семейството му в Австралия е прекъсната, а животът му предлага само динени кори. Грижата за друго същество, дори и само котка, му се струва немислима. Но Боб е неповторимо създание- той вдъхва увереност у младежа и нещата се получават.

Не е лесно да се разказва за тази книга. Случващото се в нея е красиво- две души се намират и стават семейство. Но четейки за всички пречки с които се сблъсква Джеймс, преди да започне да пише книгата си в по-късен етап, се изпълвам с огорчение. Успях да надникна в главата на мъжа, който пише, че вървейки по лондонските улици се чувства невидим. И, че само присъствието на котето му дава легитимност в обещството, представяйки го за живо, дишащо, човешко същество. Човек започва да се чувства по този начин, когато напълно се обезвери, изгуби сили и надежда в способностите си и точно това се е случило с Джеймс.
Мисля си и, че ако истината е толкова грозна и само Боб е можел да го спаси , то тяхното запознанство е било благословия.

Разбира се, не се случват само лоши неща. Боб спечелва симпатиите на повечето хора от обкръжението си. След като Джеймс започва работа като разпространител на „Биг Ишу“ (Big Issue) популярността на котето расте и полека-лека живота им започва да тече малко по-лесно. Няма да крия, че в книгата всичко изглежда, все едно котето спасява човека от мизерията, в която се намира. Но от прочетеното се уверявам, че просто Боб е една необикновена котка, която печели хора дори само с присъствието си.

„Уличният котарак Боб“ е обнадеждаваща, малко тъжна книга. Тъжна, защото показва докъде може да стигне някой, който е изгубил връзка със семейството си, със себе си. И изпълнена с надежда, защото понякога и най-неочакваните неща могат да ти дадат вяра и сила да се справиш с проблемите и да започнеш живота си наново.


Няма коментари:

Публикуване на коментар