четвъртък, 1 октомври 2015 г.

„Кралица на кошмара“- Кендар Блейк


„Кралица на кошмара“ е продължението на „Анна в рокля от кръв“.

В ревюто си за „Анна..“ я свързах тясно със сериал, в който главните герои правят това, което прави и Кас Локууд - изпраща паранормални създания там, където им е мястото. Края на книгата остави много въпроси у мен, някои от които свързани със странното занимание на Кас, а и на баща му преди него.

Добре дошли на всички, които се интересуват от Кас, Томас и Кармел, след като Анна потъна незнайно къде, водейки чудовищния обиаман със себе си. Кас се занимава с нещо, което мога да нарека само „семейния бизнес“ (феновете на „Свръхестествено“ ще ме разберат), а приятелите му опитват да му помогнат. Или да си намерят белята, зависи от гледната точка. 

Но това, което наистина интересува момчето, е къде е Анна и какво всъщност се е случило с нея. Истината обаче е толкова ужасна, че всеки, към когото се обърне за помощ, отвръща с отказ. 

Вуду магьосници, магически напеви, призоваване на дух, таен орден и съревнование, което може да завърши само с нечия смърт- това е едно кратко описание на „Кралица на кошмара“. Появяват се нови лица, които да осветлят случващото се и да заемат позициите, необходими на тази история, за да се превърне в нещо повече от призрачен разказ.

Признавам си обаче, че „Кралица на кошмара“ не ме впечатли толкова, колкото своята предшественичка. Причината – отдалечаването от градчето, в което се случва всичко. Цялото пътешествие насам-натам ми дойде твърде много. Очаквах, че всичко ще се развие по доста по-различен начин, а залитанията ала Дан Браун ми дойдоха клиширани.

Въпреки мнението на мнозина читатели на тази книга обаче, аз харесах края й. Мисля, че успях да погледна на него през очите на Кас и да разбера защо той избира подобен изход за всичко случващо се. 

Книгата е прилична, на места добра и мисля, че може да се сметне за свястно продължение на „Анна в рокля от кръв“, но в никакъв случай за равна на нея. Четейки я не усетих приятната, леко плашеща тръпка, която се появи при първата книга. А именно тя ми достави такова удоволствие при четенето й.


Няма коментари:

Публикуване на коментар