неделя, 20 септември 2015 г.

За прошката в „Дневникът на Мая“ от Исабел Алиенде


 

Докато стоях под земята като семенце или грудка, една друга Мая Видал напираше да поникне, оформиха ми се фини влакънца, които затърсиха влага, сетне коренчета като пръсти, жадни за храна, и накрая едно жилаво стебло и листа, устремени към светлината.“ 

„Дневникът на Мая“ е книга за прошката, за болката от порастването, за онези загуби, които безвъзвратно ни нараняват, превръщайки ни в хората, които сме. Четенето боли, както болят раните от падане от колело. И раните заздравяват само с още четене и още страници, просто за да съм сигурна, че всичко ще се подреди...

Мая е момиче, което бяга. Мести се на остров Чилое в търсене на убежище, но и на самата себе си. Тя е объркана и в тетрадката си записва всичко, което й се случва на острова. И не само – Мая е забъркала такива каши, че скоро дневникът й започва да води свой живот. В първо лице единствено число момичето разказва историята на баба си, запознанството с дядо си, неговата смърт, която я белязва, а след това и пропадането й в бездната на Лас Вегас. 

Снимката е взета от
http://travel.allwomenstalk.com
/brilliant-things-to-do-in-chile/4/
Преживелиците на Мая и близките й се редуват с описание на дните й на острова. Макар и с чилийски корени, тази култура е чужда на Мая и на острова я наричат „грингита“. Екзотичното ежедневие беше интересно й на мен, като най-голямо впечатление ми направи техния начин за разплащане - „минга“-  

„Това е свещения закон на взаимността- днес на теб, утре на мен“.

Животът в Чилое променя Мая- това си личи в нейния дневник. Лека-полека сърдитото, изплашено момиче отстъпва място на млада жена, която започва да се бори за себе си, за правото си за съществуване, за вътрешната си чистота, против себе си и навиците си, дори.
Виното не се крие, въпреки че тя е алкохоличка, а факта, че най-възрастната старица на острова отглежда трева, която продават извън острова й се струва леко невероятен.

„Дневникът на Мая“ е книга за изкуплението, за пътя, който трябва да се извърви, за да получи един човек прошка от самия себе си, да се приеме и обикне въпреки счупените си очаквания и надежди.

Това е книга и за белезите, които няма да зараснат никога и ще припомнят за много по-ужасни неща от падане от колело и разбито сърце. За призраци на мъртви роднини, които спасяват живота ти. 

"Дневникът на Мая" е удивителна заради посланието си, носи страхотен заряд и много надежда, че каквото и да се случва, каквото и да ти поднесе живота, винаги има начин да се справиш с него, ако се бориш и вярваш в хората, които те обичат.
 


 

Няма коментари:

Публикуване на коментар