сряда, 2 септември 2015 г.

Среднощна среща с "Принцът на мъглата" от Карлос Руис Сафон


Прочетените през нощта книги са по-вълшебни от тези, чийто страници галим през деня. Тръпката от развитието на сюжета е невероятна - искаме още, още, още, докато и последната страница се затвори. Спокойно мога да заявя, че Сафон ми дава винаги това, което търся в една книга, затова и всяка негова творба се чете посреднощ. Може би тогава неговите образи и моето съзнание се преплитат в най-дълбока прегръдка.

„Принцът на мъглата“ е един от първите романи на Сафон. Бих го определила по-скоро като тийнейджърски роман, защото му липсва дълбочината, присъща на барселонската тетралогия, "Гробището на забравените книги". Той сам заявява принадлежността на романа си във въведението- както между впрочем прави и в другите си тийн романи- „Марина“, „Среднощният дворец“ и „Септемврийски светлини“.

Ако трябва да избера две думи, с които да опиша цялата книга, то те ще бъдат „неизплатен дълг“. Безпаричието принуждава петчленно семейство да потърси ново място за живот в прокълнат дом. Говори се, че там младо семейство е изгубило едничкото си дете и, нощ след нощ, в светлината на наученото, главните герои откриват, че прокобата не е отминала, напротив, дебне в опит да прибере още жертви. Местещи се статуи, черно-бели филми, морски приключения... 

И Принцът на мъглата.

Кой е Принцът на мъглата?
Винаги има един лош герой. Дали е Корели, дали е просто сянка,злото дебне зад ъгъла в опит да нарани добрия главен герой. Принцът на мъглата е зловещо създание, митично същество, подобно на демон, готов да търгува с човешки души. Колебая се как да нарека Принца, освен като „търговец на души“- той предлага изпълнение на едно желание, като след това иска от нещастника, използвал услугите му, нещо ужасно. Толкова ужасно, че никога да не намери мир в себе си заради извършената постъпка.

Може би защото всяко желание има цена и отново, защото трябва да внимаваме какво си пожелаваме.

„Принцът на мъглата“ е прекрасна книга. Прекарах няколко много приятни часа с нея. Не бих си и помислила да я сравня с тетралогията на Сафон, тя е по-скоро чернова за написването й. Има простичко обяснение за всяка чудатост в тази книга и то е „магия“. Може би Карлос Руис Сафон е острел перото си, пишейки я, учел се е как да бъде вълшебен, как думите му да пленяват сърца. Хареса ми, ала не я обикнах. И все пак, може би ще я прочета отново някога.

Няма коментари:

Публикуване на коментар