неделя, 16 август 2015 г.

Запознай се с Холи Голайтли - "Закуска в "Тифани", Труман Капоти


Неделя е и сред солените кексчета и палачинките с ягодово сладко, се появи „Закуска в Тифани“ - роман, който отдавна стоеше в таблета ми в очакване да бъде прочетен.
Спомням си, че съм гледала откъси от филма в друг, автобиографичен филм за Одри Хепбърн, изиграла главната героиня в романа , Холи Голайтли. Помня, че бях очарована от образа на Холи, от тъмните й очила, начина по който пушеше, от грацията й. За малко си пожелах да съм като нея, така безметежна и дръзка.

Холи Голайтли. Едва ли има четящ човек, който никога не е чувал това име. Труман Капоти е написал роман за момиче като никое друго. Тя е като вятър, като вода в шепите, невъзможна за задържане, за описване, пълна откачалка, някаква стихия, за която все още не е измислено име, освен нейното собствено.
Холи е безгрижна и млада и все пак, дяволски зряла в определени моменти. Като голямо момиче лично аз мога да я определя като чиста глупачка, ала коя съм аз да я съдя?

Холи е скелетът на историята. Всичко се върти около нея- обожателите й, враговете й, а историите й са по-абсурдни от каквото и да било, случвало се някога. И все пак е страшно чаровна.

Млад писател се запознава с момиче. Странно, интересно, много привлекателно, по някакъв детски, елегантен, женствен начин. Познанството им започва, когато тя нахлува в апартамента му с молба да се покрие за малко от един от безбройните си обожатели, който е попрекалил с алкохола и започва да става досаден. Но писателят няма нищо против присъствието й – Холи е необикновена личност, която с лекота започва да разказва за себе си и за живота, който води. В последствие той, нека го нарека Фред, подобно на Холи, става част от живота й. Или поне започва да взема някакво участие в него, точно толкова, колкото тя прецени.

Бих нарекла Холи „светлина“, „слънце“, ала тя има тайни. Нищо около нея не е истинско, поне в очите ми, в този момент. Тя е импулсивна, блестяща, подобно на камък, който току-що е разбрал, че е диамант и, че мисията му е да бъде безценен. И все пак- камък... Мисля си, че тя е бездушна и не обича истински никого. Или, че обича всички. Или, че всъщност е Холи Ничия, защото е поравно с всички и напълно с никого.
Историята е Холи. И Холи е просто загадка. Всеки прочетен миг за нея ме кара да се съмнявам в истинността й, както и в собствената ми истинност. Тя е пулсираща звезда, копнееща да изгрее на всички небосводи, над всички хора. И в крайна сметка може би го прави.
Все пак това е тя, Холи Голайтли.
Не чете тъжни писма без червило.
Предпочита бренди пред мариуана.
И може би истински принадлежи само на един полуизгубен котарак.
Запознайте се с нея.

Няма коментари:

Публикуване на коментар