петък, 22 май 2015 г.

"Домашни правила", Джоди Пико - Една необходима книга


"Веднъж Джейкъб ми каза, че може да чуе кога растенията умират.
- Крещят- обясни той.
Тогава си помислих, че е абсурдно, преди да поговоря за това с доктор Мурано. Децата с Аспергер, каза ми тя, притежават сетива, каквито не можем дори да си представим Ние оставяме извън филтъра звуци и гледки, които обстрелват като топ техния мозък, поради което понякога изглежда, че са се затворили в свой собствен малък свят. Но не е така. Те са в нашия свят, така го обясни тя, само че участват в него много повече, отколкото ще бъдем ние някога"


Сещате ли се за последният път в който сте останали неразбрани поради някакво недоразумение, погрешно разчетен жест, накриво казана дума? Усещането след това е неприятно, иска ни се да поправим стореното и да докажем, че всъщност сме сериозни, благополучни хора, на които може да се разчита. Нали?

Джейк е момче, което има синдром на Аспергер. След търсене в гугъл, открих сбитичко и безчувствено описание на това увреждане- 

Аутизъм/Синдром на Аспергер е разстройство на развитието, което продължава през целия живот и засяга начина, по който човек комуникира и се отнася с другите около него. Децата и възрастните с Аутизъм/Синдром на Аспергер имат трудности в ежедневното социално взаимодействие. Тяхната способност да създават приятелства е ограничена поради тяхната ограничена способност да разбират емоциите на другите хора.“ (http://bg.ettad.eu/disabilities/autistic-spectrum-disorders).  

Макар че на мен самата не ми беше нужно- книгата е изтъкана от всички тези задънени ситуации, които можете да си представите, четейки описанието на това състояние. И аз, по време на прочита му, бях готова да дам няколко примера, осъзнавайки, че ако за мен те са само примери, за реални хора навън, те са ежедневие.

Малко и за сюжета. Джейк е аспи, така се наричат хората, засегнати от този синдром, което предразполага, че включването в неговия свят, ще бъде нещо необикновено, изпълнено с множество перипетии. Той е особен във всеки смисъл, ако бъде съден като човек без никакви разстройства. Ала някъде в него се крие хлапе, което просто иска да бъде харесано и одобрено- както всеки от нас някога е бил. Манията, присъща за аспитата, не е подминала и него, като последното му занимание е да разгадава престъпления, вдъхновен от любимото си предаване. И ако засега всичко звучи добре, за семейството му нещата стоят по друг начин- майка му се трепе от работа, а брат му има приблизително ограничен социален живот. Самия Джейк е в капана на опитите си да се приспособи и неспособността да го направи. И някъде там, в цялата тази каша, се случва и престъпление, което сочи, че Джейк може би не само обича да разрешава престъпления, а и.... да ги създава.

"Домашни правила“ е трудна книга. Не трудна за четене, защото съдържа в себе си страшно много термини, информация за специфичното заболяване, както и за криминалистиката, а трудна и тежка с посланието си. Послание, което през страниците си удря точно в най-болезненото, в сърцето и безмълвно си прави дупка в теб. Мисля, че прескачах абзаци, защото имаше моменти, в които не можех да се позволя да се подложа на още и още от пороя думи, поставящи ме на мястото на Джейк. В книгата има няколко разказвачи, като всеки от тях говори в първо лице, единствено число- перфектната формула да надникнеш в нечия глава. И след всяка глава пъзелът на книгата се размества все повече и повече, за да се пренареди наново накрая, в изображение на нещо невиждано, нещо толкова логично, хладно и премерено, че за миг... настръхваш.

Четенето на „Домашни правила“ не е задължителното приятно занимание, което да отвлече вниманието от ежедневните проблеми. То е шамарът, който да покаже, че да, има хора, които са различни по някакъв признак и те няма как да бъдат приобщени толкова лесно, защото това, което ги прави различни им дава някаква специалност, която може би още не можем да оценим.Че не всеки може да се постави на нашето място, да мисли като нас, да бъде като нас. Но ако ние можем да си представим, че сме на негово място.. какво ли бихме сторили тогава?

Няма коментари:

Публикуване на коментар