неделя, 3 май 2015 г.

Една необикновена книга - "Последната игра: Поканата" от Джеймс Фрей и Нилс Джонсън-Шелтън


„Последната игра ще започне, когато човечеството покаже, че не заслужава да бъде наричано „човечество“. Че е пропиляло просветлението, дадено ни от Тях. Освен това според легендата Последната игра ще започне, ако приемем, че Земята ни принадлежи по право, ако се размножим твърде много и натежим на тази благословена планета. Началото ще има задачата да сложи край на онова в което сме се превърнали, и да възстанови реда на Земята. Каквито и да са причините, което ще стане, ще стане.“

Джеймс Фрей е познат на читателите и с други книги, преведени у нас, поредицата „Заветът на Лориен“, като зад псевдонима Питакъс Лор, стоят той и Jobie Hughes.

Преписвайки този цитат, неминуемо си спомних за библейския потоп. Нямам представа дали това е търсено усещане от авторите, но една от участничките има силна връзка с водата, затова смятам, че съм на прав път.
„Последната игра“ е странна книга. Янг адюлт, пълен с какви ли не изненади- митология, култура, много кръв. За малко бях готова да повярвам, че това е книга, сложила началото си от любимите ми „Игрите на глада“, но ако „Игрите“ са локална поредица, „Последната игра“ е мащабна, наситена с много повече действие, с история, с много повече гледни точки. Героите са убийци, хлапета, тренирани да убиват, да оцеляват, да печелят, защото това се изисква от тях, ако искат те и всички, които познават и обичат, да оцелеят. Сред родовете на участниците се разказва как извънземни богоподобни същества са създали първите дванайсет рода, които са населили земите. И, че някой ден, те ще се завърнат, за да пресъздадат света наново, защото човечеството не заслужава да съществува повече. Тогава ще започне Играта и единствените оцелели ще бъдат Играча от едно от тези поколения, както и неговия род.

Играта започва със смърт.
Метеоритен дъжд от дванайсет метеора пада от небесата близо до местонахождението на всеки от участниците. Оставяйки след себе си разрушения за стотици хиляди долари, той носи в себе си камък за участник, както и обещанието за бъдещото прочистване на Земята. И нека най-достойния победи... За всеки от дванайсетимата Играчи Играта е нещо различно. Страст. Копнеж. Препятствие към нормалния, човешки живот. Задължение. Кулминация на смъртоносните тренировки, под които са били изложени всички участници. Не, те не нямат свръхсили, те са обикновени хора, овладяли до съвършенство древни и модерни познания, за да спасят както себе си, така и всички, които обичат. Или за да унищожат целия свят. Или просто да сложат край на всичко...

Беше ми много интересно да разбера произходът на всеки участник. След прочита на книгата потърсих за информация за всяко едно от племената, от които произхождат всичките участници, но попаднах на карта, която приблизително показва местонахождението на племената още от самото начало. В часовете по история в училище съм попадала на някои от наименованията на тези племена – минойци, олмеки, келти и др.

Друг факт около книгата е, че тя е написана по-скоро като сценарий за филм, отколкото като обикновен роман. Всичко е адски детайлно, мнозина герои разказват за събитията от своята гледна точка. А тези събития се развиват на различни континенти, около различни забележителности и за десерт- омешана е митология, история и всичко е подправено с високи технологии, които да ти отнесат главата. Буквално.

Книгата остави смесени впечатления у мен. Хареса ми, нещо необичайно е, но на места ми беше суха. Твърде многото описания ми дойдоха вповече, а и любовния триъгълник ми изглеждаше като нещо излишно. Странна е, необикновена, но на моменти твърде ала-Матю Райли, далеч от очакваното.

Няма коментари:

Публикуване на коментар