събота, 18 април 2015 г.

Призрачната чувственост на „Спи, бледа сестро“- Джоан Харис


„Спи, бледа сестро“бе мое притежание твърде дълго, преди да се докосна до нея. Още преди да се сдобия с книжното й тяло, много нощи поред посягах към компютъра в опит да потъна в още една от историите на Харис. Ала напразно, защото думите не бяха моите думи, зад тях усещах нещо безплътно, а нощите- те не се осветяваха, а в тях цареше тишина, подобна на тази, която векува в църквите.

Но за всяка книга настъпва точното време. Подобно на глад, някакво странно усещане ме накара да потърся за пореден път тази вече потъмняла от времето книга. Плъзнах се в
„Спи, бледа сестро“, най-сетне тя разтвори тайнствените си врати за мен. И шепотът на страниците започна.

Това е история за непорочното и за греха. За любов, за предателство, за плътта и за духа. История за познанието, за опита, за прекършена невинност и за цветя, които растат в отровни градини... метафорично казано. Някой би казал, че Харис е майстор на любовни романи, но това не е точно така. Тя е майстор на съблазънта на сетивата. Четейки „Спи, бледа сестро“, потъвам в отчаянието на героите й- всички до един счупени, нащърбени, болезнени, но твърдо решени в правотата си. Подобно на малки паячета, думите от страниците се леят, плетат паяжина, в която истината е като муха- изядена безвъзвратно,а паешката отрова се лее навред, оставяйки петна тук, тук и ето там... И само читателя може да запълни празнините.

Художник намира своята муза в лицето на дете. Започва да я рисува, поставяйки я в различни роли, роли, лишени от плът, от грях, пълни с невинност, с ангелска чистота. Ала детето пораства, превръща се в красива девойка и, съвсем логично, художникът решава, че тя
ще продължи да бъде неговата бледа и непорочна муза, вече като негова съпруга.Но не преценява волята на съпругата си.
Под омаята на лауданума с който я тъпче, бушува море от неосъзната страст, копнееща да бъде освободена.
И една страховита, грозна тайна скоро ще потърси сметка от благочестивия художник за всичките му верни помисли...
Бих казала, че това е една от книгите, които читателя дописва в съзнанието си. Не помня колко точно пъти аз сама трябваше да тълкувам написаното – този път всичко бе тъй неясно, както в сън на болник. Мъгли, много ефекти, много чувства и отчаяние. Книгата е пиршество, но за ценители, изключително заразителна със заряда си, а краят.. Той определено не е щастлив.

Няма коментари:

Публикуване на коментар