сряда, 11 март 2015 г.

"Петте четвъртини на портокала"- омайната гастрономическа клопка на Джоан Харис

Късно осмомартенско реших да напиша ревю за една много женска, много красива и много скъпа за мен книга- „Петте четвъртини на портокала“ на Джоан Харис. Всички които следят блога ми отдавна знаят, че за мен ценна е не новата книга, а тази, която е оставила отпечатък в мен, дала ми е ново усещане, нова гледна точка или ме е накарала да се чувствам различно. Понякога е добре да си припомним миналото. Затова винаги когато искам да го направя, се сещам именно за тази книга. Това е и причината да избера да ревюирам точно нея.

„Петте четвъртини на портокала“ бе първата ми прочетена  книга от Джоан Харис  Тя постави началото на гастрономическото ми влюбване в тази писателка, защото освен омайния „Шоколад“ съществува и друга, малко по-семпла като ястия, но все така наситена като емоции, книга. Това е „Петте четвъртини на портокала“.


Фрамбоаз е твърде стара, но спомените й са млади като пъргаво момиче. Завърнала се е в родното си място, отворила е заведение и е започнала наново живота си. Ланскене- има ли смисъл да обяснявам за магията на това място? Именно в това френско селце някога, преди много години, Фрамбоаз и семейството й са извършили престъпление, което с калните си, влажни пръсти, рови из под годините в опит да унищожи Фрамбоаз.
Годините... препускат като вихрушка от спомени. Красиви, румени като току-що съзряло момиче, спомените на старицата разказват за военна Франция в Ланскене, за детски игри, за предателства, за първото влюбване в неподходящия... за смърт.. за бягство и тайна.

Беше толкова отдавна, когато за пръв път тази книга полегна в ръцете ми и ми прошепна, че иска да бъде прочетена. Помня как разгърнах леко потъмнелите й страници и вдъхнах от гозбите с розмарин, която майката на Фрамбоаз готвеше за челядта си с оскъдните си средства. Помня как след прочита понякога ми се струваше, че ако натъркам с парченца портокалова кора възглавницата си, може би и аз ще се унеса в сън и пак може би, в съня си отново ще видя Франция представена по начина, по който го прави Харис в „Четвъртинките“: вълшебно, загадъчно, сродно. Прочела съм „Четвъртинките“ повече от три пъти и всеки, абсолютно всеки път, тя ме грабва, привързва ме към себе си и ми напомня усещанията от првия прочит, оставяйки ме замечтана, малко влюбена и много... гладна. 

Това е книга за света на големите през погледа на децата. Подобно на стария тефтер с рецепти на майката на Фрамбоаз, книгата малко по малко разкрива различен, по-сложен, по-студен свят пред очите на читателя. Тя е и същевременно книга за трепетите на сърцето, за срама и погледите през рамо, книга за тези, които умеят да чакат, книга за хитрост, за болка, за сълзи, за... жени. Топла, приласкаваща, измамна и коварна, "Петте четвъртини" не би оставила никоя жена равнодушна... 

Няма коментари:

Публикуване на коментар