неделя, 18 януари 2015 г.

Самотно е да си перфектен в „Произход“ на Джесика Кори


"- Аз бях тук, когато се роди, нали знаеш. Бях първият, който те държа в ръце. Аз избрах името ти.
- Така ли? - Никога досега не го беше споменавал.
- Да. Пиа, защото означава благоговейна и точно това изпитах, когато те погледнах."

„Произход“ е първата книга от трилогията „Корпусът“ на Джесика Кори. Интересното е, че макар книгите от тази поредица да са трилогия, те могат да се четат поотделно, защото героите им са различни, историите и сюжетите им- също. Обединява ги обаче идеята за направа на една по-висша, съвършена раса, като началото на всичко е поставено в „Произход“.

Пиа е безсмъртна. Тя е съвършена във всеки смисъл - всичко в нея е перфектно:  от кожата, която не може да бъде пробита дори с остър скалпел, до невероятната й непогрешима памет за абсолютно всичко, което е видяла, чула и научила през живота си. Обожанието я следва в очите на всички научни сътрудници около нея, а тя самата копнее само за едно- за настъпването на момента, в който и тя самата ще стане учен и ще създаде перфектния си безсмъртен другар, който ще й бъде спътник в живота.

Всичко звучи прекрасно и читателя би могъл да се понесе по течението на мислите на перфектната Пиа. И все пак, поне на мен ми изглеждаше, че макар и съвършено, момичето от джунглата е страшно самотно. Непрекъснато чувствах липсата й за един истински разговор- не такъв, посветен на подвид мравки или ново, интересно тропическо цвете, а разговор, свързан с обикновени, дребни неща. И един ден, малко по-специален от останалите дни, Пиа открива дупка в оградата, заобикаляща лабораторията. Излиза навън и среща момче, което макар и смъртно, е необикновено. А това е само началото...


Звучи като резюме на тийн роман, но е много повече. Срещата на Пиа и Ейо е забавна и интресна, но именно тя отваря очите на момичето за света в който тя принадлежи. В един момент и тя, и читателя осъзнават, че Пиа е просто резултатът от дългогодишен експеримент, но, че тя не желае просто да бъде част от нещо, а да живее живота си по начин, който самата тя намира за правилен. Ако в началото това е просто роман за едно безсмъртно момиче, по-късно еволюира в роман, свързан по-скоро с морала, с жертвите, които сме способни да направим и с изборът кое е добро, кое е лошо и къде изобщо е границата между тези понятия.
В един момент започнах да се чудя дали действително това, което е правилно е такова, малко философски звучи, но ми се стори, че съвършенството е надценено. Поне според този роман.

Няма коментари:

Публикуване на коментар