четвъртък, 25 септември 2014 г.

Купи си съпруга през „Регистърът“ от Шанън Стокър


„Най-голямото постижение за една жена е да стане съпруга. Чрез брака тя служи на страната си и осигурява собственото си щастие.

- Регистърът: Ръководство за момичета“


„Регистърът“ е нова-новеничка антиутопия, която разказва за Америка след около 100-150 години, достатъчно променена, за да изглежда съвременна, но и твърде близка, за да плаши. Нещо като любимата ми комбинация, но с ясно изразен любовен елемент. За втори път споменавам думичката „любов“ и има защо.

Някой някога е казал, че красотата ще спаси света. Може би това  е идеалистичната представа на всяко момиче, вписвано в Регистъра, когато навърши осемнайсет. Записването в този регистър се случва след оценяване, а за да бъде получено разрешение за  бракосъчетание с определеното момиче, е нужно да се плати определена сума. Сумата може да бъде различна, но най-важния фактор за определянето й, е красотата на момичето.

"Съпругите не дават обещания и клетви,
защото няма нужда.Приема се, че жената ще
направи всичко по силите си, за да
достави удоволствие на съпруга си и да
изпълни желанията му.
- Регистърът: Ръководство за момичета"
В продължение на целия си живот, всяко момиче е научавано да се грижи за семейството, което се очаква да създаде, след като се омъжи за този, който е платил най-много пари за правото да я нарече своя съпруга. В Наръчника за момичета, който цитирах най-горе, е описано може би първото правило, с което са отглеждани момичетата. Именно по този начин е отраснала и главната героиня, Миа Мориси, до нощта в която една от уж щастливо омъжените й сестри се появява на вратата на бащиния си дом, за да я предупреди, че не всичко в бъдещия й живот ще бъде цветя и рози...
Скоро Миа разбира, че сестра й е права и случайността я сблъсква с Андрю- момче, което работи във фермата на баща й.

  В тази книга, момчетата са описани като ненужен товар. Ако момичетата са обгрижвани, глезени и приучавани към маниери, то момчетата най-често биват изоставяни като деца, като им се оставя само една възможност- да станат войници, когато навършат необходимата възраст  и така да спечелят правото да бъдат част от тези, които някога могат да създадат дом и семейство. Андрю няма свое си име, няма дори фамилия и знае, че дори не бива да поглежда към момиче като Миа. Но когато Миа решава да избяга от дома си, той е принуден да й помогне.


Мисля, че описах достатъчно за проблема в книгата. Но това, което ме потресе най-много е промяната, настъпила в отношенията между хората. Родителите гледат на децата си по два начина- или като богатство, или като проблем. Прекъснати са семейните връзки. В самото Ръководство за момичета изрично е написано, че момичето не бива да се привързва към никого,освен към този, който ще бъде неин съпруг.  В Ръководството за военна служба на момчетата пък, се внушава лоялност към страна, отнесла се като мащеха със синовете си, защото те не й носят никакъв приход...

Като цяло книгата ми хареса, защото можех да видя гледните точки на повечето герои в нея. Разказът е от трето лице, което лично на мен не ми харесва, винаги съм предпочитала аз-формата, за разлика от множеството. Но не успях да видя истинско развитие у героите. Напротив- едно след друго следваха разкрития за тях самите, чието обяснение за тях идваше след време. Разкриха се черти от характера им, но те, като личности, запазиха същността си от началото до края. Единственото израстване, което забелязах, логично, е в главната героиня и по-точно в нейни определени постъпки.

Странното обаче е, че сюжетът е достатъчно напрегнат. В една антиутопия няма толкова реализъм, но мисля, че обикновено реалността в книгите се получава, защото по някакъв начин напомня на ситуацията в която живеем. В книгата е описано ясно желанието на правителството на тази нова Америка да промива мозъците на гражданите си и да ги принуждава да живеят в ред, удобен за страната, но не и за хората, които живеят в нея. Начините за това са различни – заблуждаваща информация в новините, в интернет, ценностите, популярни в обществото, нагласата на самите хора. Изведнъж зад идеята „купи си красива жена“ , започва да се разбира  „купи си собственост“, „купи си живот“, „бъди като нас“.

Книгата ме навежда на много мисли, част от които разкрих в това ревю. Тя предизвиква разбиранията ми, кара ме да се бунтувам срещу нормите, които налага и срещу героите, които я диктуват. Една нация от покорни хора с разбити идеали и ценности, подчинени на идеята за криворазбрана красота и лоялност -  ето това предлага Шанън Стокър в книгата „Регистърът“.

сряда, 10 септември 2014 г.

Шеметното бъдеще в "Генезис" на Бърнард Бекет

"Вие хората се ласкаете от мисълта, че сте създали света на идеите, но сте безкрайно далеч от истината. Идеята влиза в мозъка отвън. Тя го реорганизира, за да пригоди интериора по свой вкус. Сварва други идеи, настанили се там преди нея; бори се с едни, с други се съюзява. Съюзите оформят нови структури, за да се защитават от натрапници. И в подходящия момент идеята изпраща военните си отряди да завземат нови мозъци. Успялата да се утвърди идея пътешества от мозък на мозък, завладява нови територии и пътьом мутира. Живеем в джунгла, Адам. Много идеи отмират. Остават само най-силните. Вие се гордеете с идеите; смятате ги за свои творения, ала те са паразити"

   „Генезис“ е кратка. Къса книга, пълна с историята на едно различно, ново, бъдещо общество, което, може би случайно или не, дава началото си, подобно на нашето- с един Адам и с една Ева.   Митът за сътворението на първите хора, обстойно описан в Библията, е познат на всички. Няма да се спирам на него, защото той е по-скоро база, основа на първородния грях, дал тласък на промените в света, в който се случва всичко. Вината на Ева, изкушила Адам, тук изглежда нищожна- просто този нов, различен, футуристичен Адам е твърде далеч от идеята да служи на боговете си. И това го превръща в същество, поставило началото на нов ред.  
И не само. Светът, какъвто го познаваме, е по-скоро матрица, върху която е построен друг, а след това трети свят, който е почерпил както от съвършенството на новите технологии, така и от мъдростта на древните философи. Безумна, странна, но очарователна и еклектична смесица - това е "Генезис".

Научава се за този свят по време на изпита на Анаксимандър. Тя се явява на приемен изпит, като се надява да бъде приета в Академията и за целта се е подготвяла няколко години. Отдадеността й е достойна за възхищение, тя определено е гениална. Изпитът й представлява обстоен разказ на миналото, на това, което е било. Четейки „Генезис“ четях не само мислите и разказа на Анакс, четях историята на нашия свят с едно голямо „Ами ако?“ пред него. Това е ценното, което търся във всяка антиутопия, а „Генезис“ е именно от този литературен жанр.

   Интересното на „Генезис“ не е толкова самата история. Сама по себе си тя е разказ за новосътворение. Ала събрана със случващото се, тя напомня по-скоро на легенда, на изследване, на нещо, непознато до момента. Тази книга е пълна с въпроси, а отговорите са по-скоро... догадки, макар и на моменти поднесени в нея. Хареса ми, но и ме остави много объркана. Именно това е причината на краткото ми ревю. През по-голямата част не разбирах случващото се, макар че съм чела книга от подобен ранг, зная как да тълкувам случващото се. Но „Генезис“, отново споменавам, въпреки малкия си обем, носи информация и заряд, който буквално отвърта глави. Сигурна съм, че всеки, който я е прочел, се е почувствал така, както се почувствах аз, получавайки последния отговор на всичко случващо се в книгата. И колкото и да ми е странно, той е меко казано... гениален.

„Генезис“ не ме остави развълнувана, с идеята за промяна на света, в който живея. Не мисля, че това е мисията на тази книга. Наситена е с толкова много древност, че смятам, че дори не съм я разбрала и е нужно да я прочета още веднъж след няколко години. Може би тогава ще успея да проумея всичко докрай, защото това, което прави книги като „Генезис“ ценни, са посланията, заключени дълбоко в тях. Объркана съм, защото мисля, че донякъде разбирам идеите, заложени в книгата, ала все пак, както отбелязах и в цитата в началото на ревюто си, "Идеите мутират".