неделя, 23 февруари 2014 г.

Виртуалното съществуване в един "Виртуален роман" от Mia 2442


Не обичам да пиша отрицателни ревюта. Във всяка книга има по нещо добро и симпатично, от което може да се почерпи опит, но тази вечер, случайно попаднах на свой статус отпреди 3 години и реших, че е дошло времето за написване на ревю на книгата „Виртуален роман“ от Mia2442.

Аз самата съм на 24, подобно на виртуалната възраст на авторката. Затова може би виждам света през поглед, който тя би искала да хвърли на света. Но вече го е правила, понеже е на 42 по време на случките в книгата...
„Виртуален роман“ е  историята на една жена, която открива интернет. И не само виртуалната реалност, а и всичко, което тя предлага- любов, изкушения. Секс. Макар и виртуален. Една игра на табла започва да променя живота й, да я навежда на размисли, да я променя. И тя си спомня каква е била. Влюбва се, макар на твърде много места да откривах, че се отрича от чувствата си. И после пак...
Избраникът й е от Канада. А после тя го търси. Винаги, когато седне да поиграе... понякога иска да е друга жена. Още една игра. Нов познат. Нов мъж. Флирт. Дали той иска да я... cyber? (дали би желал да правят виртуален секс).Или да има различно отношение към нея, както към други две дами, които се радват на внимание на мъжки никове. И в един момент... тя и нейна.. „съперница“ споделят чат, взаимно утешавайки се от „загубата“ на любимия им. О, жесток свят!
Това е толкова абсурдно. Толкова напомня на някакъв треторазреден филм, с всичките тези случки. Главната героиня  е лекар, но вместо да лекува, тя по-скоро обърква живота си, търсейки ... нещо. Някой. Някаква тръпка. Четях и не можех да повярвам как някой може да е толкова наивен, как има жени, които просто ей-така биха споделили чувства с непознат. И ми беше тъжно, защото колко трябва да е празен светът ти, за да имаш семейство и да флиртуваш с непознати чужденци.. А след това да очакваш нещо.

Книгата... изчетох много мнения за нея, исках да бъда максимално обективна. По времето, по която е издадена, бяха модерни блоговете тип „личен дневник“, но понеже в момента по-скоро е вълната на фейсбук, бих казала, че по стил и на изразяване, и на писане, много напомня на дълъг, откровен и малко грозен статус във фейсбук. Прочетох „Виртуален роман“ извънредно бързо, най-вече защото той няма особена литературна стойност. По-скоро е кълбо от чувства, от запетайки, от емотикони, които крещят да бъдат освободени, разбрани, прочетени. Да, емотикони. Пo страниците на книгата има много емотикони, някои :D, други :), трети - ;(... вероятно, за да е по-автентично...

 Не мисля, че това, че една книга може да бъде прочетена бързо, я прави качествена и достойна да бъде наречена „художествена литература“.  Определено проблемът, разглеждан в книгата е стойностен, но е описан като дневник на 15-годишно момиче, което не познава света, не познава мъжете, определено не знае какво иска от живота и разполага с някакви слаби наченки на  писателски талант. Попаднах на някаква странна религиозна сцена, в която лирическата героиня преживява някакъв катаклизъм и, макар че съм чела книгата преди 2-3 години, със сигурност мога да кажа, че нямам желание никога, ама никога да прочета и ред от нещо подобно отново.
Съжалявам. Може за някоя изтерзана душа тази книга да е добра, но за мен не е нищо повече от двестатина страници разказ на объркана жена, която някак се опитва да въведе ред в живота си, правейки отчаяни неща. Какво да кажа, за всяка книга си има публика...