събота, 27 декември 2014 г.

Тихото съвършенство на „Жената жерав“ от Патрик Нес



„- Аз не ти вярвам, господарке - казва вулканът, а зелените му очи святкат от зла радост, която
обърква господарката. - Смисълът на вулкана е гневът – продължава той. - Вулкан в покой е просто планина, не е ли така? Да укротиш вулкан означава да го убиеш.
- Вулканът живее, за да умре – това е целта на съществуването му – казва тя. - Нима и ти не се стремиш към същото?
- Вулканът живее, за да умре, господарке – отвръща вулканът, но да умре възможно най-гневен.
- Ти не ми се струваш гневен – казва господарката. - Усмихваш се. Шегуваш се. Зад думите ти има лъст, флирт. Срещала съм и двете по света.
- Зад думите ми има радост, господарке. Гневна радост.
- Подобна радост възможна ли е?
- Ние до един от нея сме родени. От нея блика огнената магма на света. Тя кара вулкана да пее.
- Така ли наричаш разрухата, която сееш? Песен?
- Да, господарке. Песен, която никога не лъже.“

Понякога, съвсем случайно, чувам песен, която болезнено ми напомня на прочетена книга. Преди малко повече от ден, пътувайки, песента на Linkin Park, Drawbar, идеално се вписа като усещане в това, което чувствах към „Жената жерав“ на Нес. Беше като... среща. Тази книга все още простираше магията си из вените ми, когато мелодията, която бях чувала може би десетки пъти, се насложи с перфектната си простота върху сюжета на романа. Дори в момента я слушам, опитвайки се да събера мислите си, да извадя емоциите навън и да се опитам да предам на виртуалния си лист всичко, което Патрик Нес ми даде чрез книгата си.

Книгата започва с привкус на тъга, на тъга по нещо отдавна изгубено, на нещо, което може би някога ще бъде намерено, ала е твърде неясно. Сънливостта на Джордж, главния герой, е осезаема така, че самата аз се прозявам леко. Но не от скука. Животът му е просто живот- той е тих, скромен, изключително мил и нежен мъж. И именно това е основния му проблем, поне според него. Нощта му е прорязана от писъка на прекрасно същество, бял жерав, който току е паднал в задния му двор. От крилото на птицата стърчи страховита, грозна стрела. Джордж е отчаян, тъй несигурен, заради всичките си разочарования, че дори не осъзнава как точно успява да спаси птицата. Ала го прави. И на следващия ден се запознава с най-невероятната жена на света, Кумико, която го повежда към истинския  му живот.

Кумико е тайнствена. Тя е красива, мистериозна, тя е необикновена, творец, ексцентричка, която с лекота потапя всеки под омаята си. С направата на 32 плочки, тя започва да разказва на Джордж историята, която ги свързва, него и нея, в неделима връзка, дала началото на отношенията им, а и на първата им среща. Но това не е само тяхната история, това е история за сътворение, за разруха, за болка, за любов.
Но най-вече за прошка.
Жената жерав“ е любовен роман. Не от онези, които те карат да хихикаш като ученичка, а от другите, които те удрят през коляното, режат сърцето ти, пронизват те и ти напомнят какво всъщност винаги си искал да намериш. Същевременно е и приказка, в основата на романа лежи японската легенда за жената жерав, тук е мястото да кажа, че много ми харесва начина по който Артлайн Студиос са решили да отделят легендата от историята, за да се претопи по-късно тя в сюжета на книгата и да умножи силата на случващото се в историята.

Затворих кориците на тази книга преди малко повече от ден. И отново преди ден пожелах да я прочета наново, защото усещането, което остави в мен, бе горчиво-сладко, като болка, която искаш да изпитваш отново и отново, защото преживяването й те кара да се чувстваш повече човек.

2 коментара:

  1. Впечатляващо ревю! Трогна ме! И със сигурност ще прочета книгата!
    И тъй като сме в началото на една нова година, Ви пожелавам здраве и любов, мечти и хоризонти!

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря за милите думи, Цветана :). Надявам се книгата да ви хареса колкото и на мен :).

    ОтговорИзтриване