четвъртък, 4 декември 2014 г.

Фор, безстрашният, свободният - „Фор“, Вероника Рот

„Истината е, че искам моят избор да прониже с нож сърцето на баща ми, да му донесе толкова болка, смущение и разочарование, колкото изобщо е възможно.
Имах само един избор, който може да постигне това.
Поглеждам към него и той ми кимва, режа дълбоко собствената си длан, толкова дълбоко, че очите ми се насълзяват от болката. Прогонвам сълзите с мигане и свивам ръката си в юмрук, за да позволя на кръвта да се събере. Очите му са като моите – същото тъмносиньо, което на тази светлина изглежда като черно, просто кухина в черепа му. Гърбът ми пулсира и щипе, ризата драска разранената ми кожа, кожата, по която той дълбае със своя колан.
Разтварям ръката си над тлеещите въглени. Имам чувството, че горят в стомаха ми, че ме изпълват догоре с огън и пушек.
Аз съм свободен.“

Току-що затворих „Фор“, облякох черния си суичър, направих си кафе в черната ми чаша и възможно е, отново под въздействието на книгата, се опитвам да си подредя мислите.

Тъжно ми е. На първо място усещам страхотна тъга, защото вече познавам Фор, известен вече като Тобиас в трилогията „Дивергенти“, макар и като по-различен герой и все пак- толкова наранен и пречупен . Скоро попаднах на класация на най-добрите гаджета в YA литературата (линк!)  и Тобиас фигурираше в нея като № 5, определено добра позиция. Но тук няма да се говори за секси Тео Джеймс, който изигра Фор в „Дивергенти“, а за героя, който е Фор, преди да стане Фор. Когато е просто Тобиас, Дървения, Трансфера.

Тобиас е великолепен. Винаги съм имала слабост към силни и мълчаливи момчета, но Тобиас е нещо специално. Мисля, че нещо в него някога е било пречупено, дали заради побоищата, които баща му му налага или заради отсъствието на майка му. Фактор за мен е и принадлежността му към Аскетите- най-покорната, тиха и услужлива каста, населяваща Чикаго в първата книга от трилогията на Вероника Рот. Но това, което го прави различен, не е тормозът, който му е налаган, а волята да го избегне. Силата, която показва, за да избяга- дали от страх, дали от нещо друго, Тобиас прави своите нови крачки, избирайки да бъде безстрашен. Да бъде Фор.

Той израства. Книгата е наистина кратка, някакви си 120 страници, но и не мисля, че е нужно повече, за да се проследи промяната му. Започва се със страх, с мълчание, с обмисляне на всяка дума. Момчето  се страхува и това натегва. Може би знанието ми за всичко, случващо се в останалите книги, ме карат да се чувствам така. Може би и това, че в третата книга има цели глави от името на Фор и, че някъде дълбоко в мен, части от прочетеното се съживяват, свързвайки уплашеното момче с несравнимия войн на Безстрашните. Невъзможно сравнение. Болезнено. И толкова... истинско и вярно.
Четейки си мисля, че сигурно никога не съм виждала нещата през очите на Фор истински, защото в книгата се появяват някои изненадващи за мен неща. А това е допълнителен бонус.

Объркване. Може би това е второто чувство, появило се след тъгата. Объркване, защото всичко, което прочитам, е толкова подходящо за Фор, че се чудя защо не съм го знаела. Объркване и защото, прочитайки всичко, мисля за него като за реална личност, а не просто като за литературен герой.

И може би неразбиране. Сигурно защото една част от мен намира написаното за болезнено, но красиво, а друга - за истински ад. Мисля си колко специално е било всичко през очите на Тобиас и как във всяка книга настъпваха какви ли не обрати, за да се стигне до краят на трилогията, край, който яростно отричам и откровено не харесвам.
Ярост. Защото не бих искала всичко да започва и да свършва така. Разбирам, че позицията ми е субективна и, че не може всичко винаги да приключва щастливо.

Всъщност, именно "Фор" доказва, че Трис  e по-силната личност от тях двамата. Тя сама взема решенията си, Тобиас непрекъснато бива или използван от някой друг, или е заплашен от нещо, или е твърде уязвим. Мисля, че Трис е единственото хубаво нещо в живота му, освен приятелите му, разбира се и именно в това се корени цялата му трагедия.

Книгата съдържа четири части, както и три  кратки глави, свързани с интересни моменти  между Фор и Трис от първата книга. Според мен това е книга, насочена само и единствено към феновете на „Дивергенти“- не е написана, за да бъде разбирана от някой, който не е чел дори първата книга. В такъв случай разказът би му бил непълен. Подозирам, че частите са толкова именно заради името на героя.

Това е книга, която остави смесени чувства у мен. Донякъде положителни, защото дава достатъчно яснота върху вече изминалите събития, описани в предните и три книги и защото обединява в себе си няколко истории, които не само разказват повече за живота в любимата ми каста, тази на Безстрашните, а и придават още по-голяма дълбочина на случващото се.  Фор дава своите парченца, своите гледни точки за различните ситуации, за да запълни мислите на Трис, нейните страхове, за да запълни всички дребни пукнатини в разказа от „Дивергенти“. Но и ме натъжи достатъчно, за да не искам да я прочета отново.

2 коментара:

  1. Книгата има един фундаментален проблем - абсолютно нищо ново не ни казва за Фор. Пълно разочарование беше за мен.

    ОтговорИзтриване
  2. На мен ми хареса това, че дава много информация за събитията преди покушението над кастата на Аскетите. Това е само спин-офф, аз самата не очаквах кой знае какво, но прочетеното ми допадна. Виждаме един малко по-крехър Фор, по-уязвим Фор, наблюдаваме неговото израстване през кастата на Безстрашните. В крайна сметка, за едни сто и там няколко странички, толкова е разположено. Все пак и в самата трилогия той е централен образ и за него се знае достатъчно.

    ОтговорИзтриване