събота, 15 ноември 2014 г.

Тъмната страна на лунапарка - „Джойленд“, Стивън Кинг


"Продаваме забавление. Никога не го забравяйте."

Да пишеш ревю за книга на Краля е голяма и трудна работа. Признавам си, че все още се колебая за заглавието, а началото го започвам за трети път. Обмислям от момента в който  затворих „Джойленд“ и си казах: „Е, време е  да напиша нещо по въпроса“.

Когато започнах да чета  книги на Кинг, най-топлото място в сърцето ми зае „То“. Мисля, че харесах „Джойленд“, защото страшно много ми напомни на „То“. Дали заради панаирджийския намек (който в „Джойленд“ си е  цял бекграунд), или защото разказът се води в първо лице, но непрекъснато мислех за един от любимите си романи, четейки тази книга.
Кинг има една особеност- никога не построява сюжета си от точка А до точка Б. Историите му приличат на дърво с десетки разклонения, като всяко клонче има две, никнещи от него самото. По принцип преди харесвах подобно писане, но с годините това започна да ме дразни. „Джойленд“ не прави изключение от правилото на Кинг, както сама си го наричам, но смятам, че открих смисъл във всяко едно „разклонение“. 

Забелязала съм и, че понякога действието потъва в твърде много обяснения, твърде много случки, които не влияят особено върху сюжета. В „Джойленд“ това е съкратено до минимум. Не помня колко точно съм чела, когато открих, че съм миналата средата на книгата. При мен това е рядкост, особено с роман на Кинг, по обясними причини. Истината е, че „Джойленд“ дори не е истински роман на ужасите. Мисля, че има страшни неща в него, но не и такива, които да ти изправят косите.

Малко и за историята. Девин е момче, което има нужда от пари, за да плаща образованието си. По стечение на обстоятелствата, той започва работа в увеселителния парк „Джойленд“. Всичко е прекрасно – той има големи очаквания за бъдещето, което се надява да сподели с приятелката си, работата му е приятна и интересна. И почти на шега Дев научава за съществуването на призрак на младо момиче, убито в тунела на влакчето на ужасите. Историята скоро става част от живота му, особено когато негов приятел и колега си признава, че е видял призрака. Девън и негова колежка започват да проучват и откриват, че убитото момиче не е било единствената жертва на убиеца, който явно по някакъв начин е свързан и с „Джойленд“...

Бих казала, че това е много добър роман. Не твърде добър, да речем 3, 5 звезди, но си държа на половинката. Мисля, че просто очаквах малко повече ужас, по-смразяващи сцени, повечко насилие. Но книгата си заслужава и се радвам, че я прочетох.

Няма коментари:

Публикуване на коментар