неделя, 9 ноември 2014 г.

"Лабиринтът: В обгорените земи" , Джеймс Дашнър



"- Прочети моята * .
- Вече го сторих...
Томас забеляза странното изражение на Нют. Колебание или страх? Сякаш не искаше да каже на Томас какво е написано там.
- Е?
- Ти си обект А2- отвърна Нют. После сведе очи.
- И?
- Не пише нищо друго. Освен ... "да бъде убит от група Б".


(татуировка - доб.от мен)
Оригиналното заглавие на втората книга от трилогията „Лабиринтът“, е „The scorch trials“, като у нас Бард са решили да наименуват книгата „В обгорените земи".

„В обгорените земи“ започва непостредствено след края на „Лабиринтът: Невъзможно бягство“, разказвайки за началото на нов, още по-жесток изпит, на който момчетата трябва да бъдат подложени. Този път паметта им не е отнета, сега те знаят защо трябва да продължат напред. Знаят в какво се състои изпитанието им и каква е цената, ако не го издържат. Но това не е достатъчно, защото ЗЛО винаги крие нож в ръкава си...
Няма тиха смърт. Хлапетата са обекти, притежание, собственост на ЗЛО, като цента на ЗЛО, поне според обясненията в книгата, е да изследва хлапетата, техните реакции спрямо събитията и ситуациите с които се сблъскват, изследване на това, което ги прави специални. Защото по-специални от всички оцелели на Земята и може би именно в тях се корени спасението на малкото оцелели.

Харесах книгата. Подобно на предната част, я прочетох много бързо, за една нощ. Тя самата е доста кратка, едва 200 и няколко страници, но определено действието в нея бе много по-динамично и напрегнато, сравнено с предната книга. Както самите герои в книгата споменават, в Лабиринтът те имат всичко необходимо, за да оцелеят. А в Обгорените земи нямат нищо- нямат съюзници, трябва да ги спечелят. Нямат много храна и вода. Имат само стимул за спасение, който понякога не е достатъчен. Новото изпитание ги сблъсква както със силите на природата, така и с остатъци от човешкото население, болно от ужасната болест, избликът, която превръща хората в безчувствени зомбита.

„Невъзможно бягство“ бе като по-страшна версия на „Питър Пан“- сбор от хлапета, които се мъчат да оцелеят, да избягат. „В обгорените земи“ е жестока и много по-добра. Този път нямах смесени чувства, изпитвах само нетърпение да отгръщам страница след страница. Признавам си, че хвърлях поглед на отделни абзаци, запомнях прочетеното и продължавах, а когато стигнах до последната страница бях сигурна, че определено всичко се повтаря. И, че нямам търпение за следващата част.


1 коментар:

  1. Ако обичаш фантастиката-пиши на dokfor@gmail.com
    Може да ти даде да прочетеш авторската му книга-Федора под лампата:-)))
    Успех:-)))

    ОтговорИзтриване