четвъртък, 25 септември 2014 г.

Купи си съпруга през „Регистърът“ от Шанън Стокър


„Най-голямото постижение за една жена е да стане съпруга. Чрез брака тя служи на страната си и осигурява собственото си щастие.

- Регистърът: Ръководство за момичета“


„Регистърът“ е нова-новеничка антиутопия, която разказва за Америка след около 100-150 години, достатъчно променена, за да изглежда съвременна, но и твърде близка, за да плаши. Нещо като любимата ми комбинация, но с ясно изразен любовен елемент. За втори път споменавам думичката „любов“ и има защо.

Някой някога е казал, че красотата ще спаси света. Може би това  е идеалистичната представа на всяко момиче, вписвано в Регистъра, когато навърши осемнайсет. Записването в този регистър се случва след оценяване, а за да бъде получено разрешение за  бракосъчетание с определеното момиче, е нужно да се плати определена сума. Сумата може да бъде различна, но най-важния фактор за определянето й, е красотата на момичето.

"Съпругите не дават обещания и клетви,
защото няма нужда.Приема се, че жената ще
направи всичко по силите си, за да
достави удоволствие на съпруга си и да
изпълни желанията му.
- Регистърът: Ръководство за момичета"
В продължение на целия си живот, всяко момиче е научавано да се грижи за семейството, което се очаква да създаде, след като се омъжи за този, който е платил най-много пари за правото да я нарече своя съпруга. В Наръчника за момичета, който цитирах най-горе, е описано може би първото правило, с което са отглеждани момичетата. Именно по този начин е отраснала и главната героиня, Миа Мориси, до нощта в която една от уж щастливо омъжените й сестри се появява на вратата на бащиния си дом, за да я предупреди, че не всичко в бъдещия й живот ще бъде цветя и рози...
Скоро Миа разбира, че сестра й е права и случайността я сблъсква с Андрю- момче, което работи във фермата на баща й.

  В тази книга, момчетата са описани като ненужен товар. Ако момичетата са обгрижвани, глезени и приучавани към маниери, то момчетата най-често биват изоставяни като деца, като им се оставя само една възможност- да станат войници, когато навършат необходимата възраст  и така да спечелят правото да бъдат част от тези, които някога могат да създадат дом и семейство. Андрю няма свое си име, няма дори фамилия и знае, че дори не бива да поглежда към момиче като Миа. Но когато Миа решава да избяга от дома си, той е принуден да й помогне.


Мисля, че описах достатъчно за проблема в книгата. Но това, което ме потресе най-много е промяната, настъпила в отношенията между хората. Родителите гледат на децата си по два начина- или като богатство, или като проблем. Прекъснати са семейните връзки. В самото Ръководство за момичета изрично е написано, че момичето не бива да се привързва към никого,освен към този, който ще бъде неин съпруг.  В Ръководството за военна служба на момчетата пък, се внушава лоялност към страна, отнесла се като мащеха със синовете си, защото те не й носят никакъв приход...

Като цяло книгата ми хареса, защото можех да видя гледните точки на повечето герои в нея. Разказът е от трето лице, което лично на мен не ми харесва, винаги съм предпочитала аз-формата, за разлика от множеството. Но не успях да видя истинско развитие у героите. Напротив- едно след друго следваха разкрития за тях самите, чието обяснение за тях идваше след време. Разкриха се черти от характера им, но те, като личности, запазиха същността си от началото до края. Единственото израстване, което забелязах, логично, е в главната героиня и по-точно в нейни определени постъпки.

Странното обаче е, че сюжетът е достатъчно напрегнат. В една антиутопия няма толкова реализъм, но мисля, че обикновено реалността в книгите се получава, защото по някакъв начин напомня на ситуацията в която живеем. В книгата е описано ясно желанието на правителството на тази нова Америка да промива мозъците на гражданите си и да ги принуждава да живеят в ред, удобен за страната, но не и за хората, които живеят в нея. Начините за това са различни – заблуждаваща информация в новините, в интернет, ценностите, популярни в обществото, нагласата на самите хора. Изведнъж зад идеята „купи си красива жена“ , започва да се разбира  „купи си собственост“, „купи си живот“, „бъди като нас“.

Книгата ме навежда на много мисли, част от които разкрих в това ревю. Тя предизвиква разбиранията ми, кара ме да се бунтувам срещу нормите, които налага и срещу героите, които я диктуват. Една нация от покорни хора с разбити идеали и ценности, подчинени на идеята за криворазбрана красота и лоялност -  ето това предлага Шанън Стокър в книгата „Регистърът“.

2 коментара:

  1. Здравейте, бих искала да попитам ако трябва да оприличите тази книга с коя бихте я сравнили? Дали е подходяща за тинейджъри?

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. О, не зная, не мисля, че съм чела книга, която да е точно такава. Това и ми хареса, идеята е много оригинална.
      Относно въпросът дали е подходяща за тийнейджъри, има насилие, агресия и намеци за изнасилване. Бих казала, че за мен е на границата на young adult и adult, не бих я дала на хлапе под 15.

      Изтриване