сряда, 10 септември 2014 г.

Шеметното бъдеще в "Генезис" на Бърнард Бекет

"Вие хората се ласкаете от мисълта, че сте създали света на идеите, но сте безкрайно далеч от истината. Идеята влиза в мозъка отвън. Тя го реорганизира, за да пригоди интериора по свой вкус. Сварва други идеи, настанили се там преди нея; бори се с едни, с други се съюзява. Съюзите оформят нови структури, за да се защитават от натрапници. И в подходящия момент идеята изпраща военните си отряди да завземат нови мозъци. Успялата да се утвърди идея пътешества от мозък на мозък, завладява нови територии и пътьом мутира. Живеем в джунгла, Адам. Много идеи отмират. Остават само най-силните. Вие се гордеете с идеите; смятате ги за свои творения, ала те са паразити"

   „Генезис“ е кратка. Къса книга, пълна с историята на едно различно, ново, бъдещо общество, което, може би случайно или не, дава началото си, подобно на нашето- с един Адам и с една Ева.   Митът за сътворението на първите хора, обстойно описан в Библията, е познат на всички. Няма да се спирам на него, защото той е по-скоро база, основа на първородния грях, дал тласък на промените в света, в който се случва всичко. Вината на Ева, изкушила Адам, тук изглежда нищожна- просто този нов, различен, футуристичен Адам е твърде далеч от идеята да служи на боговете си. И това го превръща в същество, поставило началото на нов ред.  
И не само. Светът, какъвто го познаваме, е по-скоро матрица, върху която е построен друг, а след това трети свят, който е почерпил както от съвършенството на новите технологии, така и от мъдростта на древните философи. Безумна, странна, но очарователна и еклектична смесица - това е "Генезис".

Научава се за този свят по време на изпита на Анаксимандър. Тя се явява на приемен изпит, като се надява да бъде приета в Академията и за целта се е подготвяла няколко години. Отдадеността й е достойна за възхищение, тя определено е гениална. Изпитът й представлява обстоен разказ на миналото, на това, което е било. Четейки „Генезис“ четях не само мислите и разказа на Анакс, четях историята на нашия свят с едно голямо „Ами ако?“ пред него. Това е ценното, което търся във всяка антиутопия, а „Генезис“ е именно от този литературен жанр.

   Интересното на „Генезис“ не е толкова самата история. Сама по себе си тя е разказ за новосътворение. Ала събрана със случващото се, тя напомня по-скоро на легенда, на изследване, на нещо, непознато до момента. Тази книга е пълна с въпроси, а отговорите са по-скоро... догадки, макар и на моменти поднесени в нея. Хареса ми, но и ме остави много объркана. Именно това е причината на краткото ми ревю. През по-голямата част не разбирах случващото се, макар че съм чела книга от подобен ранг, зная как да тълкувам случващото се. Но „Генезис“, отново споменавам, въпреки малкия си обем, носи информация и заряд, който буквално отвърта глави. Сигурна съм, че всеки, който я е прочел, се е почувствал така, както се почувствах аз, получавайки последния отговор на всичко случващо се в книгата. И колкото и да ми е странно, той е меко казано... гениален.

„Генезис“ не ме остави развълнувана, с идеята за промяна на света, в който живея. Не мисля, че това е мисията на тази книга. Наситена е с толкова много древност, че смятам, че дори не съм я разбрала и е нужно да я прочета още веднъж след няколко години. Може би тогава ще успея да проумея всичко докрай, защото това, което прави книги като „Генезис“ ценни, са посланията, заключени дълбоко в тях. Объркана съм, защото мисля, че донякъде разбирам идеите, заложени в книгата, ала все пак, както отбелязах и в цитата в началото на ревюто си, "Идеите мутират".

Няма коментари:

Публикуване на коментар