понеделник, 11 август 2014 г.

Невинността среща ужаса в „Марина“ от Карлос Руис Сафон


„- Понякога най-реалните неща се случват единствено във въображението, Оскар- отвърна ми тя. - Спомняме си онова, което никога не се е случвало.“

След „Затворникът от Рая“, имах нужда от друг роман на Сафон. Ориентирах се към „Марина“, защото отдавна исках да я прочета, но все започвах други книги и някак за нея не ми оставаше време. Бях в период в който започвах една книга, после втора, трета, оставях първата и накрая започвах да си чета някаква електронна книга, без връзка с трите други книги. Казано иначе- опитвах се да открия литература, която да ми донесе само това, което Сафон може да ми даде чрез романите си.Започнах „Марина“, четейки я бавно, на порции. Това е предизвикателство, защото книгата е с малък обем, а четенето на порции може да отслаби силата на някое произведение. Рискувах обаче, защото не исках книгата да свърши твърде бързо..

Оскар Драй е хлапе, което живее в пансион. Случайната му разходка из Барселона го води до призрачна къща, където той намира стар, счупен часовник. Импулсивно решава да вземе със себе си часовника и това става причина за последващото му запознанство с Марина. Марина е едно от онези ангелски създания, дадено на света, за да го стопли със светлината си и, съвсем предсказуемо, Оскар се влюбва чисто, по детски в нея. Дните, прекарани с Марина, обаче водят не до невинни забавления, а до следи към страховита, ужасяваща тайна – тази на възхода и падението на Михаил Колвеник, създател на механични крайници.
Реалност и фантазия се смесват в историята на Колвеник, както се уверяват децата. Малко по малко тайните на този човек се разкриват пред тях, като по пътя към разкриването на истината, падат труповете на всички, свързани по някакъв начин с него...

„Марина“ за пореден път ме увери, че Сафон осъществява връзка с класически автори и произведения чрез творбите си. В романа има доктор на име Шели, чиято дъщеря се нарича Мария, а през моя поглед Михаил Колвеник е като испанския доктор Франкенщайн. (Мери Шели е авторката на романа „Франкенщайн“.) Подобно на „Затворникът от Рая“, „Марина“ също е достойна за сравнението си и още- прави историята на Колвеник близка до читателя с тази си асоциация.

Разбира се, книгата на Карлос Руис Сафон е тийнейджърски роман. Той притежава всички качества на другите му творби, които вече съм чела, които са трите книги от тетралогията „Гробището на забравените книги“. Няма как да се направи паралел между тетралогията и този роман. Те са различни по сюжет, макар и мрачновата, „Марина“ е доста невинна книга, за разлика от „Играта на ангела“, например. Единственото, което  обединява всички тези романи, е майсторското умение на Сафон да разказва, да вплита нишките на сюжета си тук и там, за да замае главата на читателя си, както и омагьосващите картини, които рисува в главата на четящия...

Тази книга ми хареса. Признавам си, че имах нужда от цяла нощ размисъл, преди да започна ревюто си- просто в главата ми думите звучаха по един начин, а написани ми изглеждаха сухи, не достатъчно добри, за да внесат впечатленията ми от романа. Надявам се, че съм успяла да изкажа колко харесах тази книга и колко се радвам, че отново успях да се докосна до света, който Сафон изгражда в книгите си. Удивително е колко добър писател е той, колкото и клиширано да звучи и как те пъхва между страниците си, само за да ти отвее главата. Със сигурност „Марина“ е един от най-добрите тийнейджърски романи, които съм чела някога и въпреки малкия си обем, тя дава невероятна наслада с интересните  си сюжет и герои.

Няма коментари:

Публикуване на коментар