неделя, 27 юли 2014 г.

Човек не е остров, ала островът е жив - „Крайбрежие“, Джоан Харис




Приливът се обръща без твоето разрешение.


Лято е и „Крайбрежие“ се вписа идеално в поредицата от романи, които оцветяват нощите ми - защото и днес се събудих с усещане, като че ли имам пясък в очите. И кой знае, може би наистина мъничко пясък е влязъл в мен по време на прочита. Наивна, детска мисъл... Но пък толкова сладка... Слънцето ме заслепява и само максималната яркост на дисплея на лаптопа ми позволява да започна да пиша ревюто си за книгата на Джоан Харис.

Няма смисъл да казвам колко обичам тази писателка, как нито една нейна книга не ме е разочаровала, какво ми се случва, когато видя нейна книга- независимо прочетена или не, нова или стара. „Крайбрежие“ е издадена у нас през 2003-а, но това не ми попречи да я дочета вчера, нито променя намерението ми да я намеря на хартия, просто защото държа да имам всяка книга на тази авторка на хартиен носител.

Озовавам се за пореден път в страната на историите на Джоан Харис, като този път разтворената книга ме запраща на скалистите плажове на Льо Дьовен. Там хората се прехранват с туризъм, с риболов, с дребна търговия. Льо Дьовен- разделен на две части , подобно на сърдити сестри – Ла Усиниер и Ле Салан, кокетната чаровница, привличаща туристи и скромната, саможива, бедна сестра, чиято вяра в суеверията я погребва под прилива година след година... Там решава да се завърне Мадлен, напускайки Париж след смъртта на майка си.

 Мадлен е морско дете, дъщеря на остров. Може би само този, който е 
отраснал с крясъците на чайките и докосването на пясъка под краката си, може да разбере факта, че тя е изоставила лелеяния за цял свят Париж, за да се завърне в малкия остров Льо Дьовен, от което произхожда. Недоверчиви са и хората от Льо Дьовен. Подозренията са свързани с това, че хората очакват Мадлен да вземе страна в конфликта между двете места, макар че тя се е завърнала по съвсем други причини. 

Очаквано, нещата започват да се променят. Пристигането на човек от голям град в малко селце неминуемо предизвиква катаклизми, девойката научава за бедите в Ле Салан и, подобно на всички героини на Джоан Харис, с присъщата си храброст и инициативност, решава да въведе промяна на острова.
Но тя не е единствената, която е дошла в Льо Дьовен скоро. Там е и Руже Флин, непознат мъж, който е спечелил доверието на хората на острова. Но каква е целта му, кой е той, защо е дошъл... това са въпроси, чиито отговор никой не знае..

Сюжетът е ясен. „Крайбрежие“ не се отличава с изключителна оригиналност, напротив- всеки, който е прочел и две книги на Джоан Харис може да събере две и две и да получи четири. Но не оригиналността на сюжета прави книгата толкова интересна за мен. Мадлен преминава през различни препятствия, които променят начина, по който тя гледа на себе си, правят я по-силна по един много красив начин. Четенето на този роман е успокояващо действие, преход към по-тежки и сериозни книги, защото носи в себе си изключителна топлота. Вълните на прилива, битките с морето - понякога приятел, понякога враг, мрежите, пълни с раци, загорелите хора, както и картините на Мадлен - това е душата на романа. Множеството тихи петна, събрали в себе си очарованието на морския бряг, съчетани с разказваческото умение на Харис, правят „Крайбрежие“ едно малко, солено бижу за мен.

По принцип, когато свикна с определен писател, научавам какво да очаквам от него. Джоан Харис засяга различни теми в романа си – семейството, разделението, връзката с родното място, суеверията, отношенията между хората. Не прави изключение и за „Крайбрежие“, където виждампознатите елементи, които вече изброих. Това прави книгата предсказуема, позната, още по време на първото четене. И сигурно заради тази си предсказуемост, успява да ме спечели. Може би и друг път съм писала в блога си, но четенето на книга на Харис е като да седнеш на чаша кафе със стар приятел- знаете се, познавате се, знаете какво ще си кажете, но е толкова приятно и успокояващо да побъбрите, че самото действие е по-важно от проведения разговор. И не знам дали е заради книгата, заради лятото или силната ми впечатлителност, но току се ослушвам с копнежа да чуя морските вълни, с които няколко вечери заспивах, четейки за тях...

Няма коментари:

Публикуване на коментар