понеделник, 21 юли 2014 г.

И в ада няма ярост, по-голяма от тази на *удавената жена - "Голото къпане", Карл Хайасън


 "Стига бе, помисли си тя.

Никой не решава да убие ей така жена си, само защото кокошките й стават жилави."

„Голото къпане“ е книга, препоръчана ми от моя позната със сходни на моите литературни вкусове още в зората на издаването на книгата у нас (през 2012г.). Преди няколко дни я започнах и днес с малко съжаление затворих и последната страница.
Още от прочита на „Стар Айланд“ харесах маниера на писане на Хайасън. Хаплив, но някак чаровен, саркастичен и свеж, „Голото къпане“ ми достави страхотно удоволствие по време на прочита. Не, че съм се съмнявала, разбира се, но бих искала да спомена, че „Стар Айланд“ бе книга, която четох твърде дълго време, на порции, сравнена с „Голото къпане“, която просто не искаше да ме пусне от любопитната си хватка.

„Голото къпане“... толкова закачливо заглавие, но пък и много оригинално. Джоуи Пърони е изтънчена жена с никакъв вкус за мъже и несметно богатство. През двете години съвместен живот с непрокопсания си съпруг, тя някак е преглътнала личностните му недостатъци (за които тепърва ще има още какво да научи), поне докато той не решава да се отърве от нея... като я хвърля от палубата на круизния кораб, на който празнуват годишнината си. Ей-тъй, без обяснения, нещастната жена полита в ледените води, изпаднала в шок, потрес и недоумение. Хайасън не се страхува да пише за смъртта и го прави със завидно умение, но на Джоуи Пърони й е съдено да оцелее и да започне да търси начин за сладко отмъщение на скъпия си съпруг.

А Чаз Пърони не е точно безгрешен ангел. Като се изключи опита за убийство на съпругата му, той прави какви ли не глупости – сътрудничи на бизнесмен, който налива отпадъци в блато, грам не се интересува от добруването на планетата, макар че се води биолог (с купена диплома) и няма никакво уважение към семейството и приятелите си. С две думи- безполезен червей. Обсебен от страха си от алигатори, змии, насекоми и какво ли още не, Чарлз Пърони държи челното място  в класацията на на възможно най-безотговорните „учени“, за които се е писало някога в художествената литература.

И на връх всичко това, най-интересни са мотивите на Чаз да убие съпругата си, при все че няма никаква изгода от това... Нали?

"Голото къпане“ е страхотна, симпатична книга, разглеждаща познатия сюжет за отмъщението, което се сервира студено. В този случай- мокро и голо. И как не - освен героите, които изброих, типично в стила на Хайасън се появяват и рандъм симпатяги, които внасят своята порция откачалщина в и без това колоритната книга. Като започна от ченгето, което си отглежда два питона-албиноси и всекидневно се разправя със съседката си относно това, та премина през родителите на Джоуи, чиято житейска история би просълзила... от смях и най-претръпналия читател.

Много харесах книгата и нямам търпение за издаването на следваща книга от Хайасън. Харесвам  го, защото е откровен, безкомпромисен и някак... невинен. Героите в „Голото къпане“ са до болка истински и живи, а това е заслуга на добър и качествен писател, какъвто е Хайасън.

*Оригиналният цитат е „Hell hath no fury like a woman scorned“, и означава „И в ада няма ярост, по-голяма от тази на отхвърлената жена“ (Шекспир).

Няма коментари:

Публикуване на коментар