сряда, 21 май 2014 г.

Новия Питър Пан или "Лабиринтът: Невъзможно бягство" от Джеймс Дашнър



 " - Ако не те е страх- поде Алби, - значи не си човек."
 
Лабиринтът:Невъзможно бягство“ е първата част  от трилогията „The Maze Runner“ (Лабиринтът) на Джеймс Дашнър. Издадена е през октомври 2009-а, но у нас стъпи едва през февруари т.г. 
 
Бях чувала само добри отзиви за тази книга,но не знаех много, а само, че е добра. По-късно прочетох самата анотация на книгата и пожелах да я прочета, защото откъсът, на който попаднах в интернет, ми допадна. Скоро след това се сдобих с книгата и допреди 2-3 дни „Лабиринтът“ отлежаваше на рафта ми с книги.

Томас се събужда в асансьор. И толкова - помни само името си, откъслечни гледки от може би отминал живот, но нищо повече. Не помни как се е озовал в асансьора, какво се е случило с него, не помни дори кой номер обувки носи. Всичко започва, когато асансьорът се отваря и той бива изваден от него от компания хлапета, които му обясняват, че мястото, на което се намират, Езерото, ще бъде неговия дом. И, че не бива да пита много-много, защото... Абе ще научи с времето, както всички останали. 
   Но най-страшното и привлекателно за момчето е огромният лабиринт, който огражда Езерото- Лабиринт, чиито стени се разместват всеки ден, из който бродят полумеханични същества, наречени скръбници. Единственото препятствие между момчетата и скръбниците са вратите, които всяка нощ се затварят по едно и също време. Логично,въпросът, който вълнува всички е „Има ли изход от Лабиринта?“ и ако да- какъв е той?
 
Постепенно Томас намира своето място в обществото на момчетата, ставайки бегач в Лабиринта. Бегачите са най-силните, най-бързите и най-съобразителните хлапета, чиято работа е свързана с обикаляне на Лабиринта, търсене на изменения в него и картографиране. Но в живота край Езерото, нищо не е спокойно- случват се различни странни неща, а най-странното е пристигането на красиво момиче, което явно познава Томас. Но защо тя търси точно него? И кой всъщност е Томас?
 Книгата е интересна, може би предсказуема на няколко места, на моменти действието е твърде разтегнато, но мисля, че и възрастта ми си казва думата. По време на четенето не можех да спра да правя сравнения между тази книга и „Питър Пан“ на Джеймс Матю Бари, заради сходността им. Хлапетата от „Питър Пан“ имат сходен жаргон и привидно подобна съдба. Но има и нещо много по-кърваво, по-страшно: примирение. Чък, приятелят на Томас, бе носителят на всичко питърпановско в „Лабиринтът“, заради копнежа си да има дом и майка, която да се грижи за него. 

  Самия сюжет е добър и мисля, че ако  бях прочела книгата преди 2-3 години, щях да остана много по-впечатлена. В крайна сметка, харесвам тази книга, защото е от книгите, които замисля. Смятам обаче, че има още какво да се желае – например, ако хлапетата постепенно научаваха за устройството на света, в който се намират не само чрез ужилване от скръбник, а чрез дедуктивните си спососбности и логически заключения. Цялата книга е съставена от намеци и недомлъвки и в последните глави всичко се сервира на тепсия на читателя.

  Въпреки забележките ми обаче, мисля, че книгата има хубав край, достатъчно добър, за да искам да прочета и следващата част – The Scorch Trials. В заключение ще кажа, че за първа част на трилогия, „Лабиринтът: Невъзможно бягство“ е много добро начало, което поставя основите на интересна история.

А през септември по кината у нас се очаква да бъде прожектиран и едноименния филм „The Maze Runner“, като в ролята на Томас ще бъде Дилън О'Брайън, познат с участието си в сериала Teen Wolf.

Няма коментари:

Публикуване на коментар