петък, 21 март 2014 г.

Кух блясък и истории за падащи звезди в „Стар Айланд“ от Карл Хайасън



" - Не може ли да говорим за това после - каза той, като си мислеше: "Например, когато изпаднеш в кома?"

 Карл Хайасън е сатиричен американски писател. Към момента списва колонка в „Маями Хералд“. Като се има впредвид, че е роден и отраснал във Флорида, както и това какво е   професионалното му поприще, сметнах, че очарователната му „Стар Айланд“ е пълна с истории, почерпени от извора. Или казано иначе – Карл Хайасън определено има представа за какво пише. И го прави по неповторим начин. 
 
Добре дошли в лъскавия, звезден свят на Чери Пай -   млада наркоманка, пробила на поп сцената още от 14-годишна с умението си да пее фалшиво и да се поклаща чаровно. Не, Чери не е  момиче, което е пробило покрай някое музикално реалити, а отрочето на амбициозна майка, която е готова да си затвори очите за всяка изцепка на дъщеря си, стига чековете й да имат покритие. И за тази цел винаги, когато сладката Чери е неразположена, т.е. прекалено пияна, надрусана или неадекватна, на сцената се появява нейната двойничка- Ан. А в момента в който започва историята, Чери прави опити да се завърне с нов албум и голямо турне. Разбира се, не без чужда помощ. 
 
Ан е актриса. Не, че й е особено приятно да бъде дубльорка на певицата, но или това и платен наем, хубави дрешки, или реклами за тампони. Така де. Холивуд не приветства дружелюбно всяка сладурана, ако тя не си го е заслужила и Ани е открила това, преструвайки се на Чери Пай на всякакви мероприятия, включително и погребението на гаджето на Чери..

Разбира се, около Чери гравитират множество комари от човешки произход, чиято единствена дейност е свързана с източването на и без това отъняващата й банкова сметка. Пиарки, които пишат постове от нейно име, просто защото нейния мозък е с размерите на грахче. Бодигардове - спи с тях, друса се с тях, поне докато шефа й не решава да наеме обезобразена, едноръка откачалка на име Химо, който да я надзирава. Безполезното й семейство. Безумно глупави гаджета, които са по-тъпи и от нея, ако това е възможно.... Животът на певицата е безкраен купон, поне според нея, но през моите очи изглежда жалък и безсмислен.

Пияната Аманда Сейфрид, която
избрах да бъде моята
Чери Пай

  Повествованието в книгата се води от името на разказвач, който знае цялата история на Чери, на Ан, на семейството на Чери, както и на всички останали герои, които по някакъв начин вземат участие в събитията, описани в книгата. Дори без особен напън се разбира каква е гледната му точка, понеже разказвачът безпристрастно разказва всичко. Понякога е просто насмешлив, друг път думите му режат като моторната косачка, станала втора ръка за бодигарда Химо. Факт е, че читателя няма как да остане безразличен към случващото се, защото историята не просто е интересна и забавна, а и замисляща, остра, жалка.
 Сюжета на книгата е забавен с обратите си, но не само това е ценното в нея. Много е разбуждащ начина, по който автора описва маниите на певицата и трезвите мисли на дубльорката й. По външен вид момичетата си приличат ужасно много, но вътрешните им светове са различни. Ако Чери се вълнува най-много от това да бъде на корицата на някое списание, да смеси водка с викодин или да си намери красив бодигард от афроамерикански произход, то Ан е тази, за която съществуват понятия като „свобода“, „независимост“, „достойнство“. Цялата лъскава фасада зад която уж живее певицата, не струва и пукната пара без Ани, която да поддържа имиджа й чист. Те двете са като двете страни на монета, като всяка страна има различна стойност. 

 Харесах „Стар Айланд“. В началото започнах да  я чета с идеята, че това ще е забавна, остроумна книга, която ще ме зарежда положително отвреме-навреме. Вместо това открих едно истинско бижу и искрено се радвам, че реших да отделя време, за да я прочета. Обикновено много си пазя книгите, но в момента моето копие е омачкано и крайчетата са обелени, защото разнасях книгата навсякъде с мен и я четях навсякъде, където имах възможност.  Единствената ми критика е към корицата. Вярвам, че тази книга заслужава много по-добра корица, която да накара хората да се спрат до нея в книжарницата и да я разгърнат. Може би ще си купят книгата, може би не, но поне ще запомнят как изглежда. Оригиналната корица също не е нещо особено, но не виждам защо и у нас тази книга трябва да се продава с подобно „облекло“.

Няма коментари:

Публикуване на коментар