вторник, 11 март 2014 г.

"Скарлет" - Порасналата Червена шапчица на Мариса Мейър



 „Малката червена шапчица беше крехка и добра хапка
и вълкът знаеше,
че тя ще е по-вкусна от старицата“

 „Скарлет“ е втората книга от трилогията „Лунните хроники“ на Мариса Мейър, вдъхновена от класически детски приказки. 


 „Скарлет“ започва историята си от малко градче във Франция,където главната героиня, червенокосата Скарлет, се опитва да разгадае мистерията около  изгубената си баба. И току на помощ й се притичва странен, опасен, интересен мъж с прякор Вълка. Познахте ли „Червената шапчица“? Защото Скарлет е нейна достойна заместница.

 Отново има заигравка с оригиналната  история.  Вълкът поражда недоверие както у главната героиня, така и у читателя.  Неговата принадлежност е неясна, но се разбира, че не е някой, на когото може да се довериш. Но понякога нямаме избор - поне така мисли и самата Червена шапчица, когато решава да приеме помощта на непознатия и по-късно да отиде с него в Париж, за да потърсят жената, която я е отгледала...

 В другия край на света Синдер се опитва да открие всичко около пристигането си на Земята и някак случайно следите я отвеждат към смела жена-пилот, която по случайност е същата тази изчезнала старица, която Скарлет търси...  И със сигурност трябва да побърза, защото ситуацията на Земята става все по-страшна и опасна, особено след появяването на Ордена на вълците...

Героините на Мариса Мейър са като разнолики сестри, обвързани от лоша мащеха в лицето на лунната кралица. Да, те нямат кръвна връзка, но всички те по някакъв начин са пострадали от влиянието й, от желанието й да господства над Луната  и по-късно са засегнати от ламтежите й към Земята. Ако Синдер, андроидът, е изчезналата лунна принцеса, същинска „Пепеляшка“, то Скарлет е като пораснала близначка на детето с червена пелерина, което наричаме „Червената шапчица“. 

 Обожавам това, което се е получило от смесването на класическите детски приказки, които всички вече знаем и сме чели, с футуристичната реалност, невъзможните изобретения и всичката фантазия, която ни е била забранена, когато сме били деца. Приказката е много по-страшна, по-кървава, по-забавна. И определено по-интересна.

Няма коментари:

Публикуване на коментар