събота, 8 март 2014 г.

За носенето на маски и игрите в "Игра на маски" от Бени Хюбнер

" Когато загубя пътя ми се иска да има кой да ме намери преди да стигна пропастта."
 
„Игра на маски“ е една от най-сладурските тийн книги, на които съм попадала някога. И не само, защото авторката е българка и защото главната героиня ми е симпатична. Попивах с любопитство всеки цитат от книгата, постнат на официалната й страница във фейсбук и след прочита на романа мога да кажа, че макар и идеята в книгата да е позната, вече разбработвана, книгата носи свой свеж отпечатък и определено носи послание в себе си.

 Главната героиня Лейн се мести в ново училище. Имала е неприятности в предишния си град, но ето, че сега е на ново място, има нов шанс да покаже колко е готина и наистина не иска да го пропусне. Но някак нещата се сбъркват отново, още от първия ден и на горката Лейн й се струва, че отново ще бъде пълната аутсайдерка, каквато е била през по-голямата част от живота си. До момента всичко много напомня на типичния тийн филм, който всички сме гледали, знаем сценария и края, пуканките са  изпукани и насипани в купата.

Но не, защото книгата рязко взема десен завой и предприема промяна, която наистина ми хареса. Очаквах, че ще чета непрекъснато за истории в училищна среда, килери и плач в тоалетната, може би и няколко чифта дрехи, накиснати в тоалетна чиния.... ала не се оказах права. Бени Хюбнер отвежда героите си на опознавателна екскурзия, където те, малко или много, трябва да превъзмогнат страховете си, да се научат да работят в екип и да....открият Граала. Метафорично (може би).
Изключително ценен за мен момент, беше включването за легендата за крал Артур и рицарите от Кръглата маса, както и търсенето на Светия Граал. Мисля, че идеята цялото действие да се завърти около тази легенда, е страхотна. Най-малкото защото донякъде отвлича вниманието на героите в книгата, кара ги не само да се замислят, а и показва истинската им същност дори пред тях самите.
Макар на пръв поглед книгата да разглежда въпроси, засягащи повечето тийнейджъри, тя не просто посочва проблемите им. Тя се опитва да вникне в тях- като  се започне от отхвърлянето в училище, популярността, агресията, та стигнем до здравословните проблеми и всичко, което произтича от тях- ниска самооценка, комплекси, затруднение в общуването. В тази книга буквално има от всичко по много- много любов, много интриги, има купища лъжи и няколко загадки, които чакат решенията си..
И краят. Но за него няма да казвам нищо, понеже наистина много ми хареса. Прочетох книгата за една вечер и като цяло, очакванията ми за нея се оправдаха.

Езикът в книгата е друго, върху което бих искала да обърна внимание.
Авторката се е постарала да вложи в речта на героите си достатъчно изрази, които тийнейджърите използват в разговорите помежду си. Типичното „брат ми“ се среща толкова често, че по време на четенето ми стана малко неудобно, защото аз самата го използвам много. Но не съм сигурна дали и в Америка е толкова често употребявано. Може би книгата би ми била по-близка,  ако действието се развиваше у нас, най-малкото защото разглежданите ситуации в нея, се случват и в нашите училища, и сред нашите подрастващи.

 Определено „Игра на маски“ е книга, която бих препоръчала на всяка своя приятелка, която по някакъв начин се чувства неуверена, неразбрана или нежелана. Сигурна съм, че тази книга би я накарала да погледне на проблемите си от друг ъгъл, може би да ги реши... или поне ще й покаже, че не е единствената с подобни проблеми.


Няма коментари:

Публикуване на коментар