четвъртък, 12 септември 2013 г.

Как се разменят добро и зло в "Бранителката на Портата" от Мишел Зинк


„Бранителката на портата“ е втората част от трилогията „Пророчеството на сестрите“ от Мишел Зинк. В нея продължава историята на сестрите Милторп, както и за ролите им в пророчеството, дало началото си преди стотици години...
Алис е лошата. Но всъщност е трябвало да е обратното. Лия е Портата - девойка, която има силите да пътува в Равнината- място, различно от нашия свят, нещо като паралелен такъв. Портата трябва да „отвори“ на Сатаната и да го пусне в нашия свят. Или да му откаже и завинаги да го прогони, както него, така и демоните му. Но нещо явно се е объркало и вместо Алис да пази Лия, тя я подтиква да се подчини на импулса си и да позволи светът да бъде опустошен.
Лелята на момичетата е отдавнашна Бранителка - именно такава е Алис, но не желае да приеме задълженията си. Затова Лия трябва сама да поеме ролята си на Порта, като сама устоява на повика на Душите. Лелята съветва Лия да отпътува и да потърси остаалите Ключове- момичета със знаци на ръцете, които могат да помогнат на Лия веднъж завинаги да приключи пророчеството. Но както винаги, нищо не е това, което изглежда. Обединените задади пророчеството момичета - Лия, Соня и Луиса, са разединени заради предателството на Соня. Лия трябва да предприеме тежко, опасно и рисковано пътуване, за да пребори както своите, така и демоните на сестра си. А може би това не е толкова лесно...
Признавам си, че тази книга ми беше малко по-тежка. Изведнъж цялото очарование на старо, което ме омая първоначално от „Пророчеството на сестрите“, тук ми дойде повече. В първата книга имаше спиритични сеанси, пътуване, загадки, но тук има наченки на ужас. Имаше моменти в които просто не исках да чета, защото твърде живо си представих случващото се в книгата. Да, душите могат да обсебват хора и това се отразява на главните герои. Лия се среща с много хора, които се опитват да й омогнат или да я отклонят от мисията й, това я променя. Когато се запознаваме с Лия, виждаме тъжно дете, което страда за баща си. Но във втората част, Лия е порастнала. Тя е жена и определено в книгата има голяма част, свързана именно с отношенията й с новия мъж в живота й, както и за чувствата му към нея, за раздвоението й, както и за страховете й. 

 Въпреки това, книгата е добро продължение. Следва събитията в първата част, дава отговори, запазен е и стила на писане на Мишел Зинк. Корицата е добра, но ми е твърде готическа, не ми напомня на нещо, за което се разказва в книгата. След „Бранителката на портата“, „Огненият кръг“ не просто е добро продължение и финал на трилогията, а и прекрасен реванш заради втората част.

петък, 6 септември 2013 г.

Пророчеството на сестрите, Мишел Зинк - хладен, красив и необикновен роман


Открих „Пророчеството на сестрите“ преди 3 години в една книжарничка в Русе, която вече е затворена. Прочетох книгата на прибиране към Търново и бях очарована от страхотната й история. Всъщност, бях си я харесала 2 -3 месеца по-рано и когато най-сетне можех да я прочета, нямаше по-доволен човек от мен. 

Лия и Алис Милторп са близначки. Но ако Лия е кротка, прилежна и тиха, Алис е някак особена, хладна и прикрита. След смъртта на бащата на момичетата, Лия открива странна, тъничка книга, в която се разказва история за две сестри, едната от които има силата да отприщи Хаоса и да се превърне в Порта, през която Сатаната и Душите му да преминат в нашия свят и да го завладеят. Привидно страшна история, но тя завладява мислите на Лия. Когато една нощ тя вижда как сестра й стои в средата на пентаграм в спалнята на майка им, тя започва да се чуди дали това, което е сметнала просто за история, не е истина.... или проклятие...
Скоро Лия открива още знаци, които започват да я насочват към необичайните обстоятелства, причинили смъртта на баща й- държанието на сестра й, отчуждението помежду им, необикновения белег, появил се на ръката на Лия. И всичките онези случки, лъхащи ми на хлад, на призраци, на нещо съмнително, тъмно и гладно.

Книгата е невероятна и е част от трилогия, наречена „Пророчеството на сестрите“. Хареса ми не само заради историята, а и заради страхотната атмосфера. Действието не се развива в наши дни, затова и описанията на дома и градината на близначките ми бяха много интересни. В книгата има намек за нещо мрачно, готическо и загадъчно. Препрочетох книгата преди около 2 години, но все още мога да си представя част от сцените, описани в нея-Алис в стаята на майка си, лицето й, осветено само от пламъците на свещите около нея, Алис, измъчваща котката на семейство Милторп, разходката на Алис в Равнината със семейството й...

Освен, че поставя началото на страхотна история, изпълнена с мистерия и вълнение, „Пророчеството на сестрите“ започна едно истинско приключение, което ме увлече и впечатли много. Бих я препоръчала на всеки, който харесва фентъзи, митология и загадки, защото тя не е поредния тийн роман. Напротив- тя е интересна, мрачна и тайнствена. Също като пророчеството на сестрите Милторп.