петък, 15 февруари 2013 г.

Три разказа в „Часът на чудовището“ от Патрик Нес

 
Патрик Нес е сред любимите ми автори заради великолепната си трилогия „Живият хаос“. С нея 
той ме спечели като верен читател, затова и не е чудно, че очаквах с нетърпение „Часът на чудовището“ да бъде издадена. Мислех, че тази книга е свързана с борбата с рака, но не разбирах картинките, които съпровождаха името на  книгата. Може би това е, защото в нея има не едно, а цели две чудовища...


Не искам да пиша за рака, нито за загубите от него.Най-малкото, защото това не е книга за рака. Не искам да пиша, че книгата е тежка, трудна и затрогваща. Всичко, което съм чела от Нес е затрогващо, затова тези думи нямат значение в случая. Дори не ми се мисли за огромната тъга, разпростряна сред страниците на „Часът на чудовището“. Защото тя е толкова силна и едновременно с това толкова пречистваща, че когато се разплачете (защото ще се разплачете!), докато четете книгата, няма да плачете за себе си, а за хората, които сте загубили. И ще знаете, че макар те да не са с вас, са на много по-добро място. Или с много по-добри хора.

Малко за сюжета, все пак. Конър е тринайсетгодишно момче, чиято майка е болна от рак. Конър обаче е голямо и добро момче – знае как сам да се приготви за училище, да си направи закуска, да се справи с проблемите и то без да обвинява майка си за тях. Защото я обича страшно много. Но една вечер момчето се събужда от необичаен повик. Едно дърво е разбрало за неговите кошмари и иска да му помогне, като му разкаже три истории. Три истории с неочакван, объркан, но все пак справедлив край, които са разказани не заради поуката, а за смисълът, внесен в тях.

Знаех, че това не е книга, която може да се чете с чаша кафе или чай в ръка, с малко бисквитки наоколо. Уверих се, че „Часът на чудовището“ се чете вечер, когато деня и нощта се разделят, може би за последно, когато тъмнината се превръща в светлина и озарява стъклата на стаята. Това е книга за раздяла, която всъщност е спасение и за мрак, в който има добри неща. Страниците, нашарени с букви, последвани от тъмни, но интересни картини, се сипеха една след друга и неусетно стигнах до края на книгата. Нямаше как да спра сълзите си за края, нито това, че след прочита се свих на топка в леглото си, в опит да потисна напиращите чувства. Ужасно силна, малка и велика книга. Мисля, че това е „Часът на чудовището“.

П.П. Качвам само българската корица на книгата, защото "Арт Лайн" са запазили оригиналната такава. 

понеделник, 11 февруари 2013 г.

„Бунтовници“, Вероника Рот - Разрухата на един силно морален свят


„Бунтовници“ е втората част от трилогията „Дивергенти“ на Вероника Рот.

В бъдещето на място, изградено върху останките от Чикаго, живеят пет фракции, създадени според морала и ценностите, които изповядват. Но след края на „Дивергенти“, първата книга, настъпва хаос. Две от фракциите – Безстрашните и Аскетите, са почти унищожени, в следствие от масовата симулация, случила се в края на първа книга. Стотици души са загинали, а Трис внезапно е научила неизвестни за семейството й факти.
Но това не е всичко. Не е дори началото. Джанийн Матюс – лидерката на Ерудитите, иска да й бъдат доведени всички Дивергенти. Какво ще прави с тях, знае само тя. И докато междувременно Трис и Фор бягат от лагер в лагер, търсейки закрила, помощ и подкрепа на различни места, от различни представители на кастите, действието се движи плашещо бързо.

Ерудиите са силни. Те определено имат надмощие – като фракция, която се занимава с добив, обработка и работа с данни, имат не само достъп до всички оръжия и изобретения, правени за останалите касти, а и причина да искат пълната власт, която за момента едва-едва се крепи в статуквото си.
Миротворците от своя страна отказват да бъдат въвлечени в назрелия конфликт. И нищо чудно- цели две касти са почти унищожени, останали са само бегълци от тях. А Миротворците най-добре знаят кое е важно за тях – това да оцелеят. Подобна позиция заемат и Прямите, когато помощта им е поискана.
Изведнъж обаче се появява нов играч – Безкастовите. Отритнатите, сакатите, безгласните. Кастата на тези, които просто нямат такава или са премахнати от собствената  си каста по един, или друг начин. На пръв поглед са скиталци, жалки плъхове, но ако се вгледаме в тях, виждаме истинска армия, пълна с Ерудити, Безстрашни и Прями... и да, изключителен брой Дивергенти, неуспели да се справят с инициацията си, заради двойната си принадлежност към различни касти. За тях няма симулации, няма информация, няма оръжие. И това ги прави непредсказуеми.

В различни ситуации от книгата наблюдаваме случващото се – ту Трис е на крачка от лудостта, обземаща понякога Безстрашните, ту е в огромна беда, от която няма измъкване. Тук бих искала да добавя нещо, което забелязах. Трис е главния герой, тя води повествованието. Не бих казала, че се обръща внимание само върху нейните чувства, мисли и действия, ала смятам, че за действията на околните се говори твърде малко.
Мисля, че тази книга би била още по-добра, ако двама или трима герои разказваха ситуациите, защото това би дало по-обширен поглед върху случващото се. А със сигурност по-различна гледна точка е важна. Действието е поднесено като права линия със съвсем леки разклонения – читателя няма как да разбере какво се върти в главите на останалите герои. И в тази част има някои изненади, но сравнени с последната, те са дребни и предсказуеми.

Общо взето, „Бунтовници“ е добро продължение на „Дивергенти“, впредвид това, че историята се развива. Отговор получават не всички въпроси, възникнали в първата книга, някои само са загатнати. Краят е доста хубав и е недовършен както края на „Дивергенти“. Все пак има някакви насоки, към които читателите могат да се ориентират за продължението.

„Бунтовници“ е интересна книга. Добър тийнейджърски роман е, прочетох я с удоволствие и нямам търпение за третата част. За съжаление, заглавието на последната книга от трилогията, все още не е известно.

сряда, 6 февруари 2013 г.

Антиутопия с кастов характер - „Дивергенти“ на Вероника Рот



Имам огромна слабост към тази книга. Преди да прочета официалния превод , я прочетох два пъти - веднъж на английски, веднъж от фенпревод, но без последните 5-6 глави. Тайничко се надявах някое издателство да реши да я преведе у нас и това се случи, в лицето на издателство „Егмонт“. Радвам се, че това е така, макар в началото да бях бясна заради превода на заглавието. Оригиналното заглавие на книгата е Divergent, а понеже така и така не бях я прочела абсолютно изцяло, някак не схванах, че може би е възможно заглавието да бъде преведено и в множествено число. До последно смятах, че Дивергентите са Отклонения и толкоз. Но с четенето свикнах на този превод и мога да кажа, че нямам забележки към него, понеже изглежда оправдан. 
"Дивергенти" е първата книга от антиутопичната трилогия с едноименно заглавие, написана от Вероника Рот.

На мястото на Чикаго, САЩ, е изградено ново общество, създадено от пет касти. В случая „каста“ е нещо като мини-общество, сравнимо с нашето определение на „етнос“. Различните предствители на кастите се смесват, ходят заедно на училище, пътуват заедно в градския транспорт, но не живеят заедно, не се женят помежду си, нямат деца, почти не общуват едни други.

Петте касти са: Аскети, Безстрашни, Ерудити, 
 Миротворци и Прями ( англ. Abnegation, Dauntless, Erudite, Amity, Candor). Всяка от тях има мисия в обществото, която мисия спомага за неговото развитие и доколкото е възможно – за неговото добруване. 

 Аскетите са себеотрицателни. Ценят най-много саможертвата, мразят егоизма и себеугаждането. Те изграждат правителството и притежават властта, понеже вроденото им нежелание да притежават власт, ги прави перфектните управници. Обличат се в сиво, ядат скромна храна, грижат се за всички. Символът им е две хванати ръце.

Безстрашните са... красиви. „Диви и красиви“ е точното описание за тях. Облечени в черни дрехи, с пиърсинги, цветни коси и оръжия в ръцете, те пазят границите. Освен това са охранители. Тяхната най-голяма морална ценост е безстрашието и те често го показват. Техния символ е запален огън.

Ерудитите са суперинтелигентни учени. Тяхния цвят е синия. Занимават се с наука, познания и технологии.Символът, с който останалите касти ги свързват, е око, нарисувано в син цвят.

Миротворците носят червени и жълти дрехи. Наричат ги така, понеже са добронамерени, мили, приятни и услужливи. Уважават най-много мира и биха направили всичко, за да го опазят. Грижат се за добива на храна. Техния символ е дърво.

Прямите носят дрехи в черно и бяло – като символ на това, че истината може да бъде или само черна, или само бяла. Те са откровени до болка и пак по същия начин, уважават най-много искреността. Затова и везната с наклонени везни показва принадлежността към тяхната каста.

Кастите са създадени, защото преди тях, светът е бил раздиран от войни, насилие и престъпления. Затова хората, които почитали изброените по-горе ценности, решили да се обединят в касти. И в деня на историята, когато започва всичко, разбираме, че нашата героиня Беатрис е Аскет, но не е доволна от живота си.
Запознаваме се с ежедневието й, научаваме и, че й предстои тест за определяне на кастова принадлежност. Но теста й е с необичаен резултат. Тя н е толкова обикновена и не се вписва в резултатите. Това означава само, че живота й е в опасност и, че тя трябва да крие какво представлява.

Но не е само това. Животът й при Аскетите е скучен и може би, без перспектива за бъдещето. Тя с лекота се вижда като омъжена, с дете или деца, но това не й харесва... затова Беатрис се превръща в Трис и става част от кастата на Безстрашните. 

 И все пак това не е толкова просто. Когато приеме новата си каста, Беатрис ще трябва да забрави за близките си. „Кастата е над кръвта!“ е лозунгът на нейната нова каста. Какво би било да си напълно отделен от семейството си и всичките ти познати и да трябва да се бориш да останеш там, където смяташ, че принадлежиш?А там животът далеч не е лек и толкова омагьсващ, колкото й е изглеждал в началото.
Привлечена от жаждата за живот, която кипи от Безстрашните, тя става част от обществото им и лека - полека започва да потъва в тайни, страхове и открития, които заплашват да я унищожат.
Или... може би първо тя ще унищожи тях?

Тази книга ми харесва страшно много, защото първо, тя е антиутопия и второ, защото е динамична и силна. Изпълнена е с обрати. През глава или две се разкриват някакви огромни неща, но те изглеждат като смешни спойлери, сравнени с избухващия край. Има страхотен, голям, отворен край, който причинява такова любопитство, че веднага след като приключих с първата книга, започнах да чета и втората. Малко напомня на „Игрите на глада“, но докато Катнис е примирена със смъртта си чак до края... или докато се появи някаква неприятност, то Трис е великолепен войн. Вероятно разликата е в това, че все пак Трис е дъщеря на политик и се храни редовно. А от „Игрите на глада“ зная, че гладът определено е огромна сила.

Какво друго мога да кажа... Трис. И Фор. Фор е готин :). Главната героиня се променя много от първата до последната страница. В началото е момиченце, облечено в сиви дрехи, което бива блъскано и обиждано в училище. Накрая е красавица в черни дрехи с пистолет в ръка. А Фор, добре де, той е готин през цялата книга, просто накрая е малко по-познат и по-ясен. Но само малко :).
И да, подобно на повечето световни хитови антиутопии, тази също ще бъде филмирана. Главната актриса, която ще изиграе Трис, е Шайлин Уудли (Shailene Woodly).