вторник, 10 декември 2013 г.

Отвъд кастата, заради кръвта, в името на семейството - "Предани", Вероника Рот


След края на всяка поредица се чувствам малко по-възрастна, по-пораснала. Може би, защото обикновено предпочитам романи без продължение, може би и защото през времето, в което очаквам да излезе новото продължение на поредицата, литературните ми вкусове се изменят, ставам различен човек. Случи ми се нещо подобно и с „Предани“, книга трета от трилогията „Дивергенти“ на Вероника Рот.

„Предани“ бе „доведена“ у нас сравнително бързо, а аз се сдобих с нея 2-3 дни след официалното й издаване на пазара. Обичам „Дивергенти“ и смея да кажа, че и след третата книга все още харесвам трилогията, макар тя да не оправда очакванията ми.

„Предани“ /Allegiant е много по-сериозна от предните две книги. Да, „Дивергенти“ беше много интересна, но едва започна историята. Беше пълна със загадки, чиито отговори открих в „Бунтовници“ и в „Предани“, но не толкова ме впечатли мистерията, колкото прекрасното описание на антиутопичното общество, отделено като под похлупак, за да.. защо? Да оцелее, да бъде в мир със себе си, да пребори миналото. 

„Бунтовници“ беше по-голямата сестра на „Дивергенти“, носеше със себе си обещание за още по-сериозни сблъсъци на идеи и личности на страниците си. „Бунтовници“ е книга за саможертвата, за изборите, които героите правят, когато наистина са в безизходица. 

„Предани“ е книга.. за истината, колкото и болезнена да е тя. Мисля, че би трябвало да преживея катарзис след нея, подобно на „Сойка -присмехулка“("Игрите на глада, кн. 3), която унищожително ме смачка след прочита й. Нищо подобно. „Предани“ просто ми поднесе много хубав сюжет и неприятен край. Нелогичен и крив. Безсмислен... Ядоса ме.

И сега малко за самия сюжет на книгата. Трис, Тобиас и няколко от последователите на Преданите- нова групичка, поддържаща идеята за съществуването на кастите, решават да отидат отвъд границите на града, в който са живели през целия си живот. Посланието на прароднината на Трис е ясно- в непознатите земи зад оградата имат нужда от помощ, от армия от Дивергенти и Трис, Тобиас и останалите представители на дивергентите, решават, че ще помогнат.
В града им се вихри борба за надмощие между последователите на кастите- Преданите, току-що зараждащи се и безкастовите, чиито предводител е майката на Тобиас... и определено изборите, които предстои да бъдат направени, не изглеждат лесни- нито според мен, нито според героите на Вероника Рот.
Много автори на поредици избиват героите си. Вероника Рот е една от тях. Ако за останалите- Джоан Роулинг, Сюзан Колинс и др., имам някакво оправдание, за нея такова не мога да намеря. Не успях да осъществя истински силна връзка с героите й, следователно и загубите им не ме трогнаха особено. Но и възможността те да се случат ми изглежда безсмислена. 

Отново казвам, въпреки всичко, „Предани“ е хубава книга. Има си послание, смятам, че това е достатъчно добро основание да бъде прочетена. Поднесено е много достъпно, много ясно, но не и сдъвкано. Това е тийнейджърска книга, но изпълнена със смисъл, замисляща, сериозна и малко страшна. Кървава е, каквото е и бъдещето, за което се разказва в нея. И определено няма да бъде забравена.

Няма коментари:

Публикуване на коментар