четвъртък, 12 септември 2013 г.

Как се разменят добро и зло в "Бранителката на Портата" от Мишел Зинк


„Бранителката на портата“ е втората част от трилогията „Пророчеството на сестрите“ от Мишел Зинк. В нея продължава историята на сестрите Милторп, както и за ролите им в пророчеството, дало началото си преди стотици години...
Алис е лошата. Но всъщност е трябвало да е обратното. Лия е Портата - девойка, която има силите да пътува в Равнината- място, различно от нашия свят, нещо като паралелен такъв. Портата трябва да „отвори“ на Сатаната и да го пусне в нашия свят. Или да му откаже и завинаги да го прогони, както него, така и демоните му. Но нещо явно се е объркало и вместо Алис да пази Лия, тя я подтиква да се подчини на импулса си и да позволи светът да бъде опустошен.
Лелята на момичетата е отдавнашна Бранителка - именно такава е Алис, но не желае да приеме задълженията си. Затова Лия трябва сама да поеме ролята си на Порта, като сама устоява на повика на Душите. Лелята съветва Лия да отпътува и да потърси остаалите Ключове- момичета със знаци на ръцете, които могат да помогнат на Лия веднъж завинаги да приключи пророчеството. Но както винаги, нищо не е това, което изглежда. Обединените задади пророчеството момичета - Лия, Соня и Луиса, са разединени заради предателството на Соня. Лия трябва да предприеме тежко, опасно и рисковано пътуване, за да пребори както своите, така и демоните на сестра си. А може би това не е толкова лесно...
Признавам си, че тази книга ми беше малко по-тежка. Изведнъж цялото очарование на старо, което ме омая първоначално от „Пророчеството на сестрите“, тук ми дойде повече. В първата книга имаше спиритични сеанси, пътуване, загадки, но тук има наченки на ужас. Имаше моменти в които просто не исках да чета, защото твърде живо си представих случващото се в книгата. Да, душите могат да обсебват хора и това се отразява на главните герои. Лия се среща с много хора, които се опитват да й омогнат или да я отклонят от мисията й, това я променя. Когато се запознаваме с Лия, виждаме тъжно дете, което страда за баща си. Но във втората част, Лия е порастнала. Тя е жена и определено в книгата има голяма част, свързана именно с отношенията й с новия мъж в живота й, както и за чувствата му към нея, за раздвоението й, както и за страховете й. 

 Въпреки това, книгата е добро продължение. Следва събитията в първата част, дава отговори, запазен е и стила на писане на Мишел Зинк. Корицата е добра, но ми е твърде готическа, не ми напомня на нещо, за което се разказва в книгата. След „Бранителката на портата“, „Огненият кръг“ не просто е добро продължение и финал на трилогията, а и прекрасен реванш заради втората част.

Няма коментари:

Публикуване на коментар