сряда, 19 юни 2013 г.

Какво стои зад един „Вакантен пост“, Джоан К. Роулинг


„Вакантен пост“. Звучи толкова шантаво и неясно, че за фенка на Хари Потър, каквато гордо се зова, не прещрака нищо и не се появи лампичка. Анотацията на гърба на книгата- рядко се доверявам на анотацията да ми покаже измерението на една книга. А при автор Дж. К. Роулинг, честно казано, дори не исках да чета книгата. Бях толкова влюбена в света на Потър, че не можех да позволя да открия, че Роулинг не е гениална. 

Да, знаех, че книгата е добра, но бях чела и, че феновете на Хари няма да я харесат. И все пак, на 15 или 16 март, ще сгреша, отидох и си я купих. Разгледах я и я оставих да отлежава. Ден след ден четях по малко, докато накрая осъзнах, че книгата не просто е добра. Хванах се, че правя паралел с героите в „Хари Потър“ и някак си „намирам“ връзки, може би съществуващи само в моето съзнание. Накрая направих най-лошото, което може да направи един читател- отворих последните стотина страници и ги прочетох. След това се разплаках и на висок глас сама в стаята обявих, че това е една много лоша и гадна книга. Зарязах я на полицата си и тя остана там дълго време.
Но реших да й дам шанс. Истината е, че бях прескочила пропаст с идеята си да се „спойлна“, но вместо да се задържа на отсрещната страна, аз... паднах. Затова се поотърсих и колебливо, ден след ден, започнах да посягам отново към книгата. Ще прозвучи детинско, но беше като да се опитам да подновя запознанство със стар приятел, с който съм се разделила по неприятен начин. В началото стъпвах едва-едва, прелиствайки страница след страница.... Краят наближаваше. Сълзите идваха, но не ме беше страх от тях, а от случващото се. И осъзнавах малко по малко, че всичко се подреждаше, макар и по ужасен начин.

Представете си прекрасен плод, който на повърхността изглежда лъскаво и примамливо. Виждате го, нали? Но само външността му, защото сърцевината му е прогнила, пълна с отровни червеи, които се гърчат и копнеят да ви захапят... това е Пагфърд, с всичките му жители, с приветливите му хлапета, с вечния им спор за земя. Интрига - толкова слабо звучи тази дума, сравнена с катаклизмите в книгата, с многобройните нападатели-жертви, от които нито един не е чист, нито един не е истински... Слаби, реални, жестоки хора си играят на живот сред страниците на „Вакантен пост“,участвайки в нелепо състезание за власт и надмощие. Не, това не е „Песен за огън и лед“, а разказ за това как се оценява човечността. Трудна книга е. Наистина е трудна.

Образованието ми е свързано тясно със социалните дейности, затова и може би успях да хвърля на книгата поглед от социална гледна точка. Истината е, че „Вакантен пост“ е една изключителна, дълбоко социална книга, посветена както на отношенията в семейството, така и на отношенията в обществото. И пак, заради специалността ми и личната ми слабост за работа с деца в риск, се намерих „на място“, четейки за един от случаите в книгата, свързан с отглеждане на деца в неподходяща семейна среда. Не знам докъде това е ревю, доколко е лично впечатление, за да напиша :“Да, Роулинг е писала за проблеми, които ги има и у нас“. И да добавя „Аз познавам една Кристъл Уидън. И има още момичета като нея“.
Това е книга за етикетите. За властта. За политиката. За успехите, които нямат никакво значение. Дори спечелването на глупавия вакантен пост изглежда жалко и нелепо, сравнено с реалната ситуация, в която е поставено обществото, описано в книгата. Прочетох за толкова много хора, които не харесват живота си, че се уморих. Осъзнах края. Втория път не си позволих нито за секунда да се отклоня, макар че от четенето ме болеше сърцето и ми идеше да хвърля проклетата книга. Но я притисках до себе си, защото беше искрена и пречистваща. Да, тъгата може да те излекува, ако я осъзнаеш.

Какво всъщност има зад един вакантен пост? Има борба. Има толкова много съдби, показани с няколко имена, но зад тях зее не пропаст, а цял различен свят. Има разединение, срезове по ръцете и толкова много ругатни, че ако не бях чела ревюта на книгата, щях да съм като ударена. Но има и нещо добро... Дано го намерите, искрено ви го пожелавам. Защото, дори „Вакантен пост“ да няма почти нищо общо с „Хари Потър“, тя сама по себе си прави същото, каквото успя да направи и „Хари Потър“- замисля, събужда, отваря. Показва. И дори малко плаши.
Но какво друго може да направи една приказка за възрастни?

И скоро научих, че ББС ще правят сериал по книгата на Роулинг. Аз лично не бих изпуснала нито епизод!

Няма коментари:

Публикуване на коментар