вторник, 25 юни 2013 г.

Трилогията „Милениум“, ч. 1: „Мъжете, които мразеха жените“- Стиг Ларшон

„Мъжете, които мразеха жените“ е първата книга от трилогията „Милениум“ на Стиг Ларшон. Трилогията носи името на вестника, в който работи един от главните герои- Микаел Блумквист и до определена степен също е герой в романа, понеже част от събитията са тясно свързани и със самия вестник. Но по мое мнение, доминиращата фигура в романа е Лисбет Саландер- асоциална хакерка, която обожавах още преди да прочета книгата, защото бях гледала
американската версия на филмираната книга.

 Това обаче далеч не е книга само за двама герои и един вестник. Не е и типичния трилър, макар че в този роман могат да се намерят достатъчно екшън сцени. Това е роман за реалността на една държава с изключително висок социален статус, в която нещата явно не са толкова добри, колкото се говори. В подобно общество социалната картина не е много по-различна от всяко друго, понеже инвалидите, ощетените, изпадналите от обществото явно са проблем без адекватно решение навсякъде. Отново успях да намеря социален момент за себе си в нея, свързан с асоциалността на Лисбет Саландер, както и на случващото й се, това, което я свързва с Микаел , а по-късно и с нейната задача. Смея да кажа, че няма как да я разбера. Но не защото й има нещо в действителност, а защото дори след като има възможност, тя не започва да живее живота си като нормален човек. Вероятно и не би могла да го стори никога. Но сигурно същото се отнася и за нормалните хора, които няма как да бъдат като нея.
Цялата книга поставя на пиедестал екстремната нужда от достоверна и информация в съвремието ни, обвързана е с ролята на електронните и печатните медии, както и с очакваната им роля, свързана с опазването на морала в обществото. Морал. Това е друга думичка, която стои на челно място в разказа на тази книга, понеже е изключително необходим в прогнилата картина, която се показва пред очите на читателя. И в такъв случай, разбираемо, е в силен дефицит.

Какво се случва в книгата, всъщност? След разговор със стар познат, Микаел Блумквист попада на криминална следа за известен милиардер. И като редактор на вестник, решава да пише за откритията си. Но нещо се обърква и вместо милиардерът, Микаел трябва да се озове зад решетките. Малко преди да влезе в затвора, с него се свързва Хенрик Вангер, собственик на западащ, но влиятелен концерн, който иска от Микаел да напише книга за рода Вангер. Желанието му на пръв поглед изглежда странно, заради избора да се спре именно на Блумквист, ала зад първоначалното поръчение се крие съвсем друга задача. Вангер иска да възложи на журналиста да намери неговата племенница или поне да разкрие загадката около изчезването й.

Разбира се, освен едната, трябва да се свърши и другата задача, без значение от случващото се. Роднините на Вангер не са във възторг, че непознат и осъден журналист се рови в живота им. Тайните им са толкова много и толкова грозни, че могат да ги унищожат. Особено след като самата Лисбет Саландер се присъединява към Блумквист като негова помощница в разкритието на загадката около изчезването на Хариет Вангер.

Трудно е да се пише за подобен роман, без да се издаде част от сюжета. Бих могла да кажа, че сякаш Ларшон е заел от героите на страхотната Астрид Линдгрен и ги е поставил в света на големите хора, които имат свои отговорности. Бих могла да напиша също и, причините, заради които харесвам Лисбет- защото е умна, интелигентна, коварна и даровита, макар да не осъзнава ценноста си. Или колко впечатлена останах от прекрасния характер на Микаел Блумквист, от това, че винаги е усмихнат, може да се пошегува, но е и страшно харизматичен. Но това трябва всеки сам за себе си да го открие, понеже според мен всяка книга може да донесе различно послание на читателите си.

2 коментара:

  1. Не знам дали си чела другите две книги, но за мен първата част е най-добрата. И си мисля, че това, което ме накара да харесам поредицата е американската версия на филма. В другите две ми липсваше развитието на персонажите и динамиката на действието.

    ОтговорИзтриване
  2. Този коментар бе премахнат от администратор на блога.

    ОтговорИзтриване