понеделник, 22 април 2013 г.

Понякога те се завръщат за добро в „Страст“ на Луиз Бегшоу


Забравете за сладките любовни истории на Луиз Бегшоу, защото в този случай, писателката почти е загърбила „сладкото“ на романите си, за да създаде нещо средно между трилър и любовен роман. И определено комбинацията е интересна.

Амбициозните родители са навсякъде, в този роман също има комплект такива, които никак не се притесняват да излъжат, за да развалят брака на дъщеря си с нейния беден 19-годишен съпруг без родители. За момиче, което е израснало „под стъклен похлупак“, Мелиса си позволява много неща, между които и да се омъжи по любов. Да, но бракът й скоро е разтрогнат и тя остава като заложница при застаряващите си родители, докато един ден се събужда като бедна преподавателка, без жилище, с повехнала красота, сгодена за свой колега, само, за да не умре сама. Баща й е мъртъв, майка й е починала дори преди него, а споменът за красивата й любов... е, той е просто спомен.
В другия край на света, бившия й съпруг е станал ужасно богат и известен, на крачка да се сгоди за безумно красива жена, която хитро го е спечелила. И сигурно световете на тези двамата герои не биха се пресекли, ако поредица от злополучни инциденти не ги събира, за да се спасят взаимно и да се преоткрият.

Изключително приятна книга, една от „нощните ми любови“, така наричам книги, които започвам вечер и дочитам на сутринта, „Страст“ ме изненада приятно. Признавам, книгата е хубава, но мисля, че може да се обогати още. Най-малкото, може да се внесе още разказ за живота на родителите на момичето, евентуално за останалите герои в романа. Имам и други препоръки, но няма да ги пиша, за да не спойлна още от сюжета на книгата. Във всеки случа обаче това не е просто трилър, затова ако някой реши да чете тази книга, само с усещането, че иска да чете трилър, да не го прави. Има такива елементи, но това си остава любовен роман, макар и не толкова захаросан, колкото Бегшоу умее да пише.

Няма коментари:

Публикуване на коментар