вторник, 2 април 2013 г.

Кери прекрасната, Кери ужасната, Кери цялата в кръв - "Кери", Стивън Кинг



Чела съм „Кери“ 2 пъти, като тя беше първата ми книга от Кинг, може би защото корицата й не ми беше толкова страшна. Или защото успях да събера смелост да разтворя тази книга и да започна да я чета, въпреки корицата. Бях на 13-14 и тази корица ме ужасяваше, но любопитството ми се оказа по-силно.
И така, беше мрачен следобед в библиотеката, аз издърпах книгата от рафта, преглътнах тежко и внимателно разтворих книгата. Започнах да чета произволно и след минута знаех, че жадувам да прочета тази книга. Вероятно тя ме е чакала на този рафт, затова и аз трябваше да й дам това, което заслужава- мен за читател.

Зачетох я веднага, тогава четях книгите секунди, след като се приберях. Беше истинска магия и сега си мисля, дали наистина е било така, или е от разкошния спомен за първия ми досег с Кинг, а може би защото някак виждах нещо по-особено и по-специално в тази малка, тънка книжка. Четях като за последно и виждах, да, наистина виждах в съзнанието си всичко, което се случва.
Виждах Кери- сигурна бях, че е красива, но просто е малко странна. Виждах сцената под душа, с всичката тази кръв, украсяваща плочките в училищната баня, след това срамът, помирисвах кошмара. Но това не бе достатъчно, защото книгите, по-скоро някои книги на Кинг са толкова Не-обикновени, че когато започнеш да ги четеш, те повличат в паралелен, но същия свят, в който героите странно приличат на теб, но не са ти.

И така, моята любов с Кери продължи. Шоколадовия сладкиш е, за да се яде, но той е божието наказание. Много любим момент! Обожавам как Стивън Кинг прави от малките неща кошмар, убийствен кошмар, който да обърне съзнанието ти и като червейче да те загризе отвътре. Религията е нещо прекрасно, но под неговото перо повечето религиозни хора приличат на изродени зомбита, неспособни да приемат нормалното и различното. Или обикновеното и ежедневното- имат си обяснение „Защото бог тъй иска, мойто момиче“ и точка. Тесногръдо и ограничено. Тежко. 



Друг много любим момент ми е, когато Кери научава за силата си. По-късно си представях как тя се лута из съзнанието на Су Снел, взема това, взема онова, чете, разбира, огъва, излиза... Безкрайно прекрасна, по толкова несъвършен начин, че не мога да спра да искам да си представям как се лута в съзнанието на момичето, подобно на някой, който търси книга в библиотека- лабиринт.

Не знам дали искам да пиша за смисъла на книгата, който откривам за себе си. Навсякъде има странни момичета, странни момчета, аз самата съм си малко странна, може би затова книгата ми допада толкова. Ала да се вложи смисъл и в най-малкото , това е просто ... невероятно. Обичам тази книга. Да, тя е ужасна. Да, тя е много особена, в нея са развити големи социални проблеми- агресията у подрастващите, религията и тн., но не това я прави „силна“ в моите очи, а начина по който героите й оживяват и поемат по пътя си, бил той добър или лош.

Според мен, книгата има един недостатък. Той е, че голяма част от нея, е представена под формата на „досиета“ и писма, в които се разбира какво всъщност се случва с момичето, както и каква е причината тя да може да мести предмети със силата на мисълта си. От една страна това е чудесно обяснено и няма нищо вълшебно- точно и ясно- това е така, онова е иначе, резултата е такъв. Но от друга страна, всичко изглежда суховато. Освен последното писмо. То е обещание, може би за една нова Кери.

П.П. Научих от imdb.com, че скоро ще излезе по кината и римейка на филма. В ролята на Кери е Клое Мориц, която изигра ролята на вампирката Аби в „Покани ме да вляза“. На това момиче му отива кръв!


Няма коментари:

Публикуване на коментар