сряда, 6 февруари 2013 г.

Антиутопия с кастов характер - „Дивергенти“ на Вероника Рот



Имам огромна слабост към тази книга. Преди да прочета официалния превод , я прочетох два пъти - веднъж на английски, веднъж от фенпревод, но без последните 5-6 глави. Тайничко се надявах някое издателство да реши да я преведе у нас и това се случи, в лицето на издателство „Егмонт“. Радвам се, че това е така, макар в началото да бях бясна заради превода на заглавието. Оригиналното заглавие на книгата е Divergent, а понеже така и така не бях я прочела абсолютно изцяло, някак не схванах, че може би е възможно заглавието да бъде преведено и в множествено число. До последно смятах, че Дивергентите са Отклонения и толкоз. Но с четенето свикнах на този превод и мога да кажа, че нямам забележки към него, понеже изглежда оправдан. 
"Дивергенти" е първата книга от антиутопичната трилогия с едноименно заглавие, написана от Вероника Рот.

На мястото на Чикаго, САЩ, е изградено ново общество, създадено от пет касти. В случая „каста“ е нещо като мини-общество, сравнимо с нашето определение на „етнос“. Различните предствители на кастите се смесват, ходят заедно на училище, пътуват заедно в градския транспорт, но не живеят заедно, не се женят помежду си, нямат деца, почти не общуват едни други.

Петте касти са: Аскети, Безстрашни, Ерудити, 
 Миротворци и Прями ( англ. Abnegation, Dauntless, Erudite, Amity, Candor). Всяка от тях има мисия в обществото, която мисия спомага за неговото развитие и доколкото е възможно – за неговото добруване. 

 Аскетите са себеотрицателни. Ценят най-много саможертвата, мразят егоизма и себеугаждането. Те изграждат правителството и притежават властта, понеже вроденото им нежелание да притежават власт, ги прави перфектните управници. Обличат се в сиво, ядат скромна храна, грижат се за всички. Символът им е две хванати ръце.

Безстрашните са... красиви. „Диви и красиви“ е точното описание за тях. Облечени в черни дрехи, с пиърсинги, цветни коси и оръжия в ръцете, те пазят границите. Освен това са охранители. Тяхната най-голяма морална ценост е безстрашието и те често го показват. Техния символ е запален огън.

Ерудитите са суперинтелигентни учени. Тяхния цвят е синия. Занимават се с наука, познания и технологии.Символът, с който останалите касти ги свързват, е око, нарисувано в син цвят.

Миротворците носят червени и жълти дрехи. Наричат ги така, понеже са добронамерени, мили, приятни и услужливи. Уважават най-много мира и биха направили всичко, за да го опазят. Грижат се за добива на храна. Техния символ е дърво.

Прямите носят дрехи в черно и бяло – като символ на това, че истината може да бъде или само черна, или само бяла. Те са откровени до болка и пак по същия начин, уважават най-много искреността. Затова и везната с наклонени везни показва принадлежността към тяхната каста.

Кастите са създадени, защото преди тях, светът е бил раздиран от войни, насилие и престъпления. Затова хората, които почитали изброените по-горе ценности, решили да се обединят в касти. И в деня на историята, когато започва всичко, разбираме, че нашата героиня Беатрис е Аскет, но не е доволна от живота си.
Запознаваме се с ежедневието й, научаваме и, че й предстои тест за определяне на кастова принадлежност. Но теста й е с необичаен резултат. Тя н е толкова обикновена и не се вписва в резултатите. Това означава само, че живота й е в опасност и, че тя трябва да крие какво представлява.

Но не е само това. Животът й при Аскетите е скучен и може би, без перспектива за бъдещето. Тя с лекота се вижда като омъжена, с дете или деца, но това не й харесва... затова Беатрис се превръща в Трис и става част от кастата на Безстрашните. 

 И все пак това не е толкова просто. Когато приеме новата си каста, Беатрис ще трябва да забрави за близките си. „Кастата е над кръвта!“ е лозунгът на нейната нова каста. Какво би било да си напълно отделен от семейството си и всичките ти познати и да трябва да се бориш да останеш там, където смяташ, че принадлежиш?А там животът далеч не е лек и толкова омагьсващ, колкото й е изглеждал в началото.
Привлечена от жаждата за живот, която кипи от Безстрашните, тя става част от обществото им и лека - полека започва да потъва в тайни, страхове и открития, които заплашват да я унищожат.
Или... може би първо тя ще унищожи тях?

Тази книга ми харесва страшно много, защото първо, тя е антиутопия и второ, защото е динамична и силна. Изпълнена е с обрати. През глава или две се разкриват някакви огромни неща, но те изглеждат като смешни спойлери, сравнени с избухващия край. Има страхотен, голям, отворен край, който причинява такова любопитство, че веднага след като приключих с първата книга, започнах да чета и втората. Малко напомня на „Игрите на глада“, но докато Катнис е примирена със смъртта си чак до края... или докато се появи някаква неприятност, то Трис е великолепен войн. Вероятно разликата е в това, че все пак Трис е дъщеря на политик и се храни редовно. А от „Игрите на глада“ зная, че гладът определено е огромна сила.

Какво друго мога да кажа... Трис. И Фор. Фор е готин :). Главната героиня се променя много от първата до последната страница. В началото е момиченце, облечено в сиви дрехи, което бива блъскано и обиждано в училище. Накрая е красавица в черни дрехи с пистолет в ръка. А Фор, добре де, той е готин през цялата книга, просто накрая е малко по-познат и по-ясен. Но само малко :).
И да, подобно на повечето световни хитови антиутопии, тази също ще бъде филмирана. Главната актриса, която ще изиграе Трис, е Шайлин Уудли (Shailene Woodly).

Няма коментари:

Публикуване на коментар