събота, 26 януари 2013 г.

Когато тя беше добра, но и „Когато тя беше лоша“ от Луиз Бегшоу

Имало едно момиченце
с малка къдричка на челото. 
Когато слушало, било
много добричко...
А когато не слушало, 
било направо ужасно.“




Лита е красива
латиноамериканка, 
която благодарение
на красотата си става модел,
 а на ума  си- бизнес дама. Ребека е англичанка,
получила попечителство върху огромно
богатство.

Нищо не би могло да свърже две жени така, както един мъж. В определен момент от животите им, той е бил обвързан с тях. А невинаги връзките между мъжете и жените са ... безопасни.  За мъжете :).


    
Героините
на Бегшоу са две силни жени. В един момент
в живота си, те са изгубили парите и
положението си, привидно, получени
наготово. Но по-късно те доказват, че
наистина са талантливи, интелигентни
и мислещи. В случая, мъжът, който ги
свързва, е представен като пълен негодник
и глупак, който не умее да бъде истински
мъж и да се държи с една жена както
подобава.



Поне в това  се опитва да убеди Луиз Бегшоу от страниците на романа си „Когато тя беше  лоша“. Писала съм и в друго свое ревю, че тази авторка  използва книгите си, за да прокламира идеите за това, че една жена сама трябва да си плаща сметките, както и да не си ляга с първия срещнат смотаняк, а да налита на по-мъжествени, дори и от една страна да са смотаняци. Това изречение звучи леко грубо, но е факт – Луиз Бегшоу не държи героите й да са идеални, но затова пък по чисто човешки начин, с много работа и много усилия, те постигат идеални неща за себе си и за живота си. Те са такива - от грозни патенца се превръщат в лебеди, а рицарите на бял кон са лекари, програмисти, архитекти и прочие богаташи от сой.

Защо прочетох този роман?

Първо, обичам книгите на Луиз Бегшоу. Зная какво да очаквам, но само накрая. През останалото време има много изненади. 

Второ, книгата е с изчерпан тираж. Издадена е у нас през 2006-а година и сега е възможно да се намери само в сайт за споделяне на книги. 

И трето, още преди да прочета първата си книга от тази авторка, имах странното чувство,
че съм чела този роман. Грешах, затова
пък той започна да ми се привижда. Накрая
се оказа, че фона на корицата му е подобен
с фона на корицата на друга книга, пак
от същата авторка и буквално бях изгубила надежда да прочета тази книга. А днес я прочетох и много се забавлявах с нея.


Няма коментари:

Публикуване на коментар